Между 40 и 70 % се е увеличила административната тежест върху стопанската дейност от 2004 г. насам, констатира министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по време на форум на тема “По-добро регулиране за по-висок растеж”.

И това парадоксално се случва след приемането на нарочен закон за намаляване на административния контрол и тежест през 2004 г. Това е характерно особено за общините, каза Трайков, цитиран от Vsekiden.

Според него, за да прогресира икономиката и за да бъде локомотив на обществото ни, трябва да бъде дадена максимална свобода на частните стопански субекти да развиват стопанска дейност. Държавата не може да свърши тази работа вместо фирмите. Министърът изтъкна, че фирмите са тези, които създават националното богатство, заплащайки данъците и поддържайки социалните системи.

„Що се отнася до регулирането трябва да е пределно ясно, че социалните тъкани хващат рак тогава, когато задълженията на едни се превръщат в права на други или обратното“, коментира още министърът. Трайков увери, че правителството иска постепенно да излезе от бизнеса на държавата да акумулира средства чрез регулацията и такси.

Според експерта на Световната банка Джон Полнър страната ни е на 51-во място в света по отношение на условията за правене на бизнес.

Това е сравнително добро място в световната класация, но изоставаме от стандартите в другите страни – членки на ЕС. От СБ отчитат, че през последните шест години периодично се намалява административната тежест. Констатацията е, че  бизнеспроцесите се забавят на общинско ниво, тъй като местните власти не прилагат правилно законодателството на местно ниво, няма възможност за електронно подаване на документи, няма публични регистри с всички такси, „ръката на държавата се намесва в стопанската дейност“.

Да се създадат онлайн регистри, да се извършат промени в  ЗОАРАКСДпо отношение спазването на принципа на мълчаливото съгласие и да се подобряват условията за бизнес на местно ниво, препоръчват от СБ. Експертите са на мнение, че е необходима държавна политика за държавните такси и методика за формирането на стойностите им да бъде периодично преразглеждана. Изоставането на страната в областта на бизнес регулацията бе подчертано и от постоянния представител на световната банка у нас Маркус Репник.

Държавата ни трябва да усъвършенства регулациите най-вече на общинско ниво, тъй като фирмите у нас губят над 10,6 на сто от времето си за справяне с различни регламенти. В новите държави членки на ЕС като Естония и Словакия например този процент е по-нисък – 7 на сто. Намаляването на времето и разходите за изпълнение на различни регулации може да даде зелена светлина за растежа на България, коментира Маркус Репник.

Председателят на Сметната палата Валери Димитров каза, че общините яростно бранят правото си на административен произвол върху бизнеса, правото да налагат всякакви ограничения върху бизнеса по места, разбира се, водено от чисто фискални интереси – за да увеличат постъпленията в общинските бюджети.

Към Закона за ограничаване на административното регулиране  и административния контрол върху стопанската дейност има откровена съпротива, саботаж и ненавист, смята  Валери Димитров. Той  коментира, че създателите на закона са страдали от законодателна наивност, защото са смятали, че принципите му ще сработят лесно. ,а често и самите бизнес общности, които трябва да са заинтересовани от прилагането на този закон не са го подкрепили. Димитров отдава това на негласен съюз между администрацията и част от бизнеса.

Председателят на Сметната палата подкрепи идеите за въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, което мълчание сега се класифицира като отказ. По негово мнение, обаче дори заинтересованите лица не вярват в принципа на мълчаливото съгласие, което би трябвало да означава, че техните действия са легитимирани пред държавата или общината.