Според адвокат Йонко Грозев  от Центъра за либерални стратегии проектозаконът прекрачва дори и минималните стандарти за защита на човешките права и може да бъде отнесен до Конституционния съд и Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург.

Основната критика на експертите е основно срещу възможността държавата да преследва и отнема имущество, което не е придобито по престъпен или незаконен начин. Това се базира на презумпцията, че всяко имущество над 60 000 лева, чийто произход не може да бъде доказан документално, е придобито по престъпен или незаконен начин.

Икономистът Георги Ганев цитира даннина националната статистика и БНБ за последните 15 години, според които нерегистрираната икономика (доходи от законна, но необявена дейност) е генерирала между 50 и 200 млрд. лева. По данни на НСИ този сектор е между 10 и 15% от БВП всяка година. Това са предимно хора, които получават скрито част от заплатите си, работещите без трудов договор и самонаети лица, които не се обявяват пред държавата. Отделно за този период в икономиката са постъпили над 30 млрд. лева от чужбина, чийто произход също остава неясен на ниво документи, обясни Ганев, позовавайки се на данни на БНБ.

Йонко Грозев смята, че проектозаконът дублира идеята на Закона за собствеността на гражданите от 1973 година. Според него държавата напълно се освобождава от задължението да доказва престъпен или незаконен произход на средствата на определен гражданин. Той заяви, че в последния вариант за законопроект има норми, които не са давани за оценка на Венецианската комисия.

„Новото законодателство за комисията "Кушлев" няма да възстанови социалната справедливост, което е една от поставените публично цели”, каза Иванова. Тя посочи за пример западните държави, където конфискацията на имущество се използва само върху ограничен тип престъпления с голяма обществена опасност.

Експертите препоръчаха в закона да бъде засилен социалният елемент при използването на конфискуваното имущество.