Това показват изчисленията на икономиста Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии в първото изследване какъв може да е обхватът на предлаганата от Министерството на правосъдието нов вид гражданска конфискация.

Проектът, който беше публикуван миналата седмица, предвижда, че няма да е необходима присъда за престъпление, за да започне проверка на имуществото, придобито през последните 20 години, която да бъде последвана от конфискация. Достатъчно ще е извършването на някакво нарушение, което да предизвика ревизия от комисията за отнемане назаконното имущество, известна като "Кушлев", и тя да установи, че доходите на проверявания и имотите му се разминават с 60 хил. лв.

Георги Ганев базира изследването си на два типа доходи на гражданите, които са на практика недоказуеми - едните са от законна дейност, които не са декларирани пред държавата (възнаграждения, получени "под масата", и необявени приходи на самонаетите). Другите са емигрантските пари.

Според анализа му потенциално засегнати от конфискацията са от 280 000 до 1 120 000 души, при които може да се получи разминаване от 60 хил. лв. между имуществото и доходите. Според различни източници през последните 15 години нерегистрираните доходи са между 50 и 200 млрд. лв.

А емигрантските пари по данни на БНБ за последните 12 години са около 30 млрд. лв. Така според Ганев се получава, че за 15 години едно домакинство може да е получило между 51 хил. и 408 хил. лв. доходи от сивата икономика или съответно между 65 хил. и 260 хил. лв. от роднини в чужбина.

"Ако се приеме, че тези суми се разпределят като законния доход, е реалистично от 100 хил. до 400 хил. домакинства да са натрупали от тези източници имущество над 60 хил. лв.", обясни Ганев. Изследването му беше представено вчера на дискусия по новия проект на закон за конфискацията, организирана от неправителствени организации.

Министър Маргарита Попова, чието ведомство е автор на проекта, не беше открита за коментар за риска колко души може да засегне новият вид конфискация. Миналата седмица тя заяви, че някои критики "само стимулират страховете на хората" и че бъдещият закон ще засегне единствено организираната престъпност.

"Само нарушилите закона трябва да се страхуват", каза тя. Заради опасения, че се дава път на конфискация по анонимни сигнали, министърът тогава коментира, че комисията "Кушлев" няма да се занимава с донесения на съседи.

Друг проблемен текст в закона предвижда, че дадено имущество автоматично ще се счита за придобито от престъпна дейност, ако то се разминава с доходите на собственика му с 60 000 лева. Конфискацията ще се постановява от съд, но по време на делото гражданинът ще трябва да докаже, че доходите му са законни, а не комисията "Кушлев", че са получени в нарушение.

Върху тези два проблема се фокусираха коментарите на директора на правната програма на институт "Отворено общество" Иванка Иванова и адвокат Йонко Грозев от Център за либерални стратегии. Грозев прогнозира, че ако законът бъде приет в този вариант, може да стигне до Конституционния съд.

Той заяви, че основният проблем е в презумпцията, че имуществото се счита за придобито от престъпна дейност, когато финансов анализ установи, че стойността му надвишава дохода на проверявания и семейството му с поне 60 хил. лв. Грозев цитира решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург по казус от Великобритания.

В него се коментира именно изискването човек сам да доказва, че доходите му са законни. Според европейския съд това не е проблем, ако държавата първа е задължена да събере данни за престъпен произход на имотите, чиято конфискация иска. "Но с презумпцията в българския проект, че всяко разминаване от 60 хил. лв. между доходи и имущество означава, че те имат престъпен произход, държавата се освобождава от необходимостта да доказва.

Затова прогнозата ми е, че това ще стигне до Страсбург", заяви Грозев. Той подчерта, че подобна презумпция не е съществувала в текстовете, представени на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианката комисия), която одобри правителствения проект за конфискация.

Иванка Иванова коментира мотивите към закона, които го обявяват за инструмент за връщане на "заграбените общински и държавни имущества". "Комисията "Кушлев" ще конфискува имоти, чието управление струва пари, а след това ще трябва да ги продаде, но това далече не е толкова лесно", заяви тя и даде пример с Италия, където от години ферми на мафиоти в Сицилия стоят непродадени или пък отново се купуват от членове на престъпни групи.

Според Иванова има реална опасност конфискацията да се насочи не към тежката престъпност и корупцията, а към по-дребни нарушения на закона. Тя даде пример с Република Южна Африка, където подобна на предлаганата у нас гражданска конфискация е довела до отнемане на имущество и при шофиране с превишена скорост.

По законопроекта в момента се събират становища, преди той да влезе в Министерския съвет. Досега обаче правосъдното министерство не е коментирало по същество публично споделените рискове от бъдещия нормативен акт. Преди ден "Синята коалиция" определи проекта като отворена врата за лов на вещици.