"Все пак успях да разгледам Стара Загора, Казанлък, Габрово и Велико Търново."

Такова съобщение ми изпрати румънски журналист преди няколко месеца след обиколката си за репортаж в България. В него имаше и традиционното за всеки чужденец разочарование от трудностите при намирането на информация за градовете и забележителностите в тях.

Ако сте от друга държава и планирате такава екскурзия в България, вероятно първо ще се спрете на рекламирания национален туристически сайт bulgariatravel.org. Там ще разберете какво може да разгледате във Велико Търново и Габрово, но не и в Стара Загора и Казанлък, тъй като те не присъстват в списъка с туристически дестинации. Ако разгледате пък българските културни обекти под закрилата на ЮНЕСКО в същия сайт, ще видите, че в него е записана и Казанлъшката тракийска гробница, но няма информация как да стигнете до нея.

След известно търсене в интернет вероятно ще разберете, че в Стара Загора, Казанлък и Велико Търново има туристически информационни центрове. Техните сайтове действително предоставят информация за градовете, но основните й параметри силно се различават - в един от тях ще може да закупите онлайн билети за забележителности, в друг ще намерите подробна информация за адреси, работно време, цени и телефони на местните музеи, но в трети - само най-основна информация за местата, които може да посетите. Така трудно ще се ориентирате за това колко време и средства ви трябват за екскурзия по този маршрут.

Примери като този често се дават от представители на българския туризъм, когато се обсъждат все още слабите посещения на индивидуални туристи в страната (между 10 и 15% според данните на хотелиери и туроператори). Една от основните причини според тях е липсата на добре изградена мрежа от туристически информационни центрове, които да подпомагат гостите при намирането на възможностите за почивка в отделните региони.

По данни на икономическото министерство в момента в България има 64 такива центъра, от тях 46 са общински, 12 са неправителствени организации и 6 са на юридически лица.

Посещенията в тях пък са четвъртият най-популярен източник за събиране на информация според проучване на ведомството, проведено през миналата година. Все още обаче всеки център работи по свой собствен модел, което създава трудности, ако даден турист иска да комбинира посещения в няколко различни града.

"Туристическите центрове сега съществуват под различни наименования, имат нееднородни функции и дейности", смята директорът на дирекция "Туристическа политика" към икономическото министерство Мария Иванова.

По думите й основният проблем при тях е, че не предлагат еднакво качество на обслужването и туристите трудно могат да се ориентират каква информация да търсят на място в общините. Затова икономическото министерство готви проект за обединяването на тези центрове в единна мрежа, който се финансира от европейската програма "Регионално развитие".

Общи стандарти през 2013 г., прилагането им - до 2015 г.

Според проекта, за който са отделени 637 хил. лв., в следващите две години икономическото министерство ще "анализира сегашното състояние на туристическите информационни центрове и ще изработи обща визия и концепция за тяхната дейност".

Целта е да бъдат изработени единни критерии за работата им, които в период до 2015 г. да започнат да се прилагат. Тогава ще може да създаде и единна мрежа на центровете, а присъствието в нея ще бъде доброволно.

Всички, които се присъединят обаче, ще трябва да спазват "минимални изисквания за извършване на основната дейност, начина на събиране и предоставяне на информацията, качеството на обслужването на потребителите и професионалната квалификация на персонала", е записано още в проекта. Така според икономическото министерство ще се повиши тяхната разпознаваемост и ще се достигне до ръст от 5% на посещенията.

На теория повечето представители на туризма одобряват идеята на икономическото ведомство, но са силно озадачени от дългия срок за изпълнението на поставените цели. Във вторник, по време на презентация на проекта, ръководители на съществуващи туристически центрове призоваха за по-бързо изготвяне на критериите.

По-късно това направиха и от едно от големите туристически сдружения. Основният мотив е, че точно в момента индивидуалните пътувания в Европа набират скорост, предимно заради развитието на нискотарифния авиобизнес.

Според проучване, представено на последната туристическа борса в Берлин, в следващите 5 години над 25% от резервациите на хотели ще бъдат правени онлайн от индивидуални туристи. Според информация на "Евробарометър" пък близо 26% от европейците вече организират сами почивките си.

Процентът е още по-голям за държавите от Западна Европа, които са и сред основните пазари за българския туризъм. Отделно България си е поставила за цел и развитието на алтернативни форми на туризъм - културен, СПА, еко-, селски и други, заради което е необходим и лесен достъп до информация, казват още от туристическия бранш.