Хич даже. Харесва ми обаче, че я има. А най-много ми харесва, че тя предизвика дискусия, доведе до ярки "за" и "против", предизвика ни, вместо да се скрие срамежливо в нескопосаните си дипли, провокира ни, а не се изниза малодушно обратно в морската пяна.

Цялата тази история ми напомни 2 неща. Първото е сравнително лично: Някога в първи курс в университета имахме лекции по теория на литературата лично от проф. Никола Георгиев. Не си спомням с какво бях предизвикала вниманието (или гнева) на този легендарен български структуралист, но в продължение на няколко месеца всяка лекция пред нашия поток започваше с 3-минутен спор между нас на тема: Би ли бил паметникът на Цар Освободител произведение на изкуството за древните траки? Скулптурната фигура на площада пред Народното събрание се виждаше от прозореца на залата, в която ни четеше лекции проф. Георгиев. В тези 3 минути всеки излагаше своите доводи, след това млъквахме, часът продължаваше, а спорът възобновявахме след седмица, когато двете страни си бяха набавили нова доза аргументи и примери. Основно полемиката се въртеше около това, дали фигурата на конника би направила впечатление на хора, които не са чували за Царя, освободил България от османско робство. От друга страна пък древните траки са били обсебени от конете и всячески биха се заинтригували от бронзовия расов екземпляр... Така или иначе спорът не стигна до това как е изваян Александър ІІ, добре ли е опънат бронзовият му мундир, изящен ли е профилът му, всички негови органи на мястото си ли са и отговарят ли на естествените пропорции и размери.

Второто, за което ми напомни спорът за дарената от фирма "Планекс" Венера, е мраморната статуя на гола бременна жена на площад Трафалгар в Лондон. Изобразената на пиедестала пред Художествената галерия Алисън Лапер няма ръце, а краката й са недоразвити.

{gallery}Story/2010-11-27-alison{/gallery}

Видях зловещата мраморна Алисън в един много дъждовен ден, след като екзалтиран английски гид в типичния лондонски дабъл декър привлече вниманието ни с думите: а сега ще видите една скулптура, гласувайте, моля, трябва ли да остане или не.

Лапер е едно от "талидомидовите деца" - хора, родени с уродливи крайници, след като майките им са пили по време на бременността лекарството талидомид. Въпреки външния си вид, който в България бихме свързали не с живот, а с вегетиране, Алисън рисува - с уста, пише - с крак, шофира.  След като прекарва първите 19 години от живота си в здравна институция за уродливи деца, тя завършва бакалавърска степен по изкуства в университета в Брайтън. Посвещава творбите си - рисунки, фотография, видео,  на "красотата в уродливо тяло". През 1999-а, когато е на 34 години, дава живот на сина си Парис, който е съвсем нормален. През 2005-та година лондонският скулптор Марк Куин съвсем реалистично изобразява голата бременна Алисън. Статуята е висока 3.55 м, което я прави напълно съпоставима с разположените в съседство древни фигури на известни личности от историята на Великобритания. "Творбата ни кара по нов начин да погледнем на понятия като красота, героизъм, женственост, предразсъдъци и идентичност, и е на практика паметник на победата на човешкия дух над трудностите", пишат медиите при поставянето й на Трафалгар. Самият Марк Куин пък напомни, че творбата му е препратка към друг паметник на площада, който също е на човек с физически недостатък - на върха на колоната в центъра на Трафалгар е фигурата на адмирал Нелсън, който останал без ръка. "В миналото герои като Нелсън са завоювали света, днес те се опитват да победят обстоятелствата и предразсъдъците на другите", казва Куин.

Сега е моментът предразсъдъците да избуят в пълната си сила и да ми зададат риторичния и ироничен въпрос: Ама да не би да сравняваме Дочка (или както там пренебрежително нарекоха Венерата) с Цар Освободител или с паметниците на Трафалгар? Не, опазил ме Господ. Става дума за това не как изглежда фигурата пред хотел "Черно море", а на какво стана символ тя. Моята версия? Да, тя е символ на това, че започваме да излизаме от черупките си, че отказваме да мислим на дребно, ден за ден, че вдигаме поглед от жълтите стотинки, вдигаме поглед, дори правим плахи опити да забравим лафове от типа: "Пари за дупките няма, ама има за статуи", които са на път да ни закопаят като нация.

Но иначе няма лошо Венера да бъде преместена. Някъде, където мраморната й голота ще се впише по-добре в пейзажа. Все пак и Алисън остана на Трафалгар само 2 години. И осиротелият й пиедестал чака нови предизвикателства и висини на човешкия дух.