Протестът, за който децата ни се стягат днес,

е дребнав, ненужен, несериозен, разглезен и... опасен. Единственото успокоение в този ред на мисли е, че както и в събота, няма да се съберат повече от 100-ина деца. Още повече, че понеделник е учебен ден, а едно е да се пошляеш в събота по гизмето, друго е да избягаш от часове, за да се включиш в протеста.

Тъпо е да се протестира за 1 ден ваканция, но трябва да се протестира за ваканциите в българската образователна система. Защото те не са променяни кажи-речи от времето, когато всяко българско дете е трябвало да помага за прибирането на реколтата и обществото е имало нужда от предълга лятна ваканция. А зимата? Какво друго може да прави човек през зимата освен да ходи на училище, да си ляга рано и пак да ходи на училище...

Отдавна обаче жътвата е спряла да играе централна роля в календара на българина, а и децата отдавна вече имат по 7 вместо по 4 часа на ден в училище. Затова цикълът лятна, зимна, пролетна ваканции въобще не върши работа. По няколко причини:

Първо, децата са много по-натоварени и имат нужда от почивка по-редовно. Второ, климатичните особености в България предполагат по-късен край на лятото, така че 15 септември е дата, която едва ли трябва да бъде променяна. За сметка на това обаче 15 дни по-дълга учебна година може да поразреди учебните седмици без това да се отразява на все по-късно започващото лято.

Трето, "разминаването" на датите за почивка в различните райони на страната ще удължи активния сезон в планинските и морските курорти. Сега на практика стотици хиляди семейства се опитват да се докопат до място в зимен курорт, за да покарат децата им ски. Това на практика е невъзможно, защото периодът на зимната ваканция е миниран с баснословните цени на коледно-новогодишните оферти за празнуване. Затова много родители използват междусрочната ваканция, за да закарат децата на почивка, като ги освобождават за още 3-4 дни от училище.

За да не откриваме топлата вода и Америка едновременно, ще потърся "добри практики" в страната, призната за отличник в областта на образованието. От сайта на лондонското училище Royal Russell School научаваме, че първият срок тази година там е започнал на 2-и септември, 45 дни по-късно учениците са излезли във ваканция от 16.10 до 31.10 (вкл.). След още близо 7 седмици учене започва коледната ваканция 17.12 - 4.01.(вкл.). През февруари има още седмица почивка -  19.02 - 27.02 (вкл.), следва пролетната - 9.04.- 26.04, а след нея и още една - точно преди последния най-тежък месец в училище - 28.05-6.06. Третият срок свършва на 5.07.

Бързо проучване из други училища и други европейски държави показва, че този режим се спазва във всички училища във Великобритания, Швейцария, Австрия, Германия... Освен това в Германия учебната година започва и свършва на различни дати (с разминаване от поне 15 дни) в зависимост от провинцията.  

Така английските ученици са в клас 35 седмици, срещу 38, дори 39 в България. В Англия също не учат, когато има сняг: отменят часовете дори при много по-скромни зимни условия. Там обаче децата не пропускат дни, защото по-големите имат изпити, най-вероятно не губят часове и заради изборите, които при по-добра организация не би трябвало да пречат на учебния процес. Да не говорим за безкрайните - патронен празник, спортен празник, фестивал на песните, фестивал на танците, фестивал на художествената самодейност, изпращане на абитуриенти... Миналия май като заваляха праааазници, та едва 10-ина дни им се събра за учене на децата. А после, като дойдоха тестовете за външно оценяване, имаха хем часове, хем тест, а помежду - и класни работи.

Интересно за какво е това родно натягане? Какъв е смисълът от толкова дълга учебна година, когато седмици преди края децата изнемогват и само маркират присъствие в час, тоест, в най-добрия случай, присъстват само телом. Но позволя ли си да дам израз на това си недоумение, ще трябва да питам и: убедени ли сте, че това претрупване с науки е полезно и важно за децата? Дали пък не трябва просто да сме сигурни, че те излизат от основното училище с перфектен правопис, перфектен английски, добри умения по математика и основни, но практически обосновани познания по история, география, природните науки, които да им дават възможност да изберат с какво наистина искат да се занимават по-нататък. Естествено нужни са и занимания по рисуване и музика - нали трябва да балансираме дясното и лявото полукълбо, а и да сложим основите на общата култура.

Но... това е друга тема. Тази беше за ваканциите, които са недостатъчно. Децата трябва да имат време да бъдат себе си. Да излязат от поточната линия, върху която, незнайно защо, се опитваме да ги уеднаквим, примирим, задушим.