Това се разбра от думите на министъра на образованието Сергей Игнатов, към чието ведомство е структурата, единствено оторизирана за тази дейност, пише днес в. "Дневник".

Така излиза, че на практика всеки може безпроблемно да завери в нея сравнително добър фалшификат от което и да било учебно заведение извън България.

Поводът за това изяснение е скандалът с бившия директор на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева, заела поста с фалшива диплома от Висшия институт по техника и икономика в Берлин. От института публично обявиха, че печатът и подписът на ректора в представения от нея документ са фалшифицирани, а българската и германската прокуратура започнаха паралелни разследвания.

Процедурата, по която комисията работи, "не включва проверка дали дипломата е фалшива или не", тя се прави само "ако се появят съмнения" и "тогава се прави запитване до съответния университет",  каза в понеделник Игнатов пред БНТ. По думите му при легализация се проверява само "дали има такова висше училище, дали то е легитимно и дали изискванията за конкретната специалност съответстват в известна степен на тези в България".

Бившият зам.-министър на образованието Ваня Добрева (подписала злополучната диплома през 2008 г.) разказа друго пред "Дневник". Тя посочи, че комисията по принцип е длъжна да направи насрещно запитване до университета дали оттам е издадена дипломата.

"Ако дипломата има апостил - знак за достоверност, това за нашите експерти означава оригинална диплома, но въпреки това те са длъжни да си направят запитване и да проверят дали съответното училище е издало дипломата", каза Добрева.

Обясненията на Игнатов влизат в противоречие и с наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование в чужбина, по която работи комисията. Според чл. 10 първата стъпка в процедурата е "проверка на автентичността на документите", а според  чл. 12 дипломата може да не бъде призната, ако "след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование".

Министерството обясни, че при "проверката за автентичност" се разчита, че документите за дипломата са легализирани и имат т.нар. апостил. И само ако са налице "основателни съмнения", се прави изрична проверка. В случая с Илиева явно не е имало съмнения. 

"Нашата агенция е проверила има ли такъв университет, дали всички знаци по тази диплома му съответстват", каза още Игнатов, изпадайки в поредно противоречие, тъй като според берлинския институт са фалшифицирани именно основните "знаци" - печатът и подписът на ректора.

"Оригиналният ни печат не е клеймо, а специален печат", каза за в. "Труд" пресаташето на университета Гизела Хютингер. Което означава, че ако наистина е била направена проверка за съответствие на знаците, разликата в дипломата на Илиева е щяла да бъде забелязана.

На въпрос спокоен ли е, че другите дипломи, легализирани от министерството, са редовни, Игнатов отговори: "Аз мога да бъда спокоен единствено дали е спазена процедурата. Досега процедурата не включва проверка дали дипломата е фалшива или не." По думите му отговорността за фалшивата диплома е единствено на Калина Илиева.

Описаната крайно облекчена процедура за легализация на дипломите породи и друг въпрос - на какво тогава се дължи обичайното й бавене с 3 до 8 месеца, въпреки че по закон трябва да приключи в едномесечен срок.