Трябва да се даде възможност на всяко училище или община да могат сами да определят ваканциите на децата.

Необходимо е този въпрос да се реши на регионално ниво на базата на разговори между родители, ученици и учители. С протестите в страната учениците показват, че искат да учат по-малко, а да имат повече ваканции. От гледна точка на средностатистическия възрастен човек това е някакъв каприз и е поредно доказателство, че младите хора не държат да учат и че гледат,
колкото може по-малко да бъдат в училище. Зад недоволството на децата обаче стои нещо много по-съществено. И това е нереформираното образование, което отблъсква учениците. Причината е, че то е изцяло архаично, основано на сбъркани методи, а повечето учители са пред пенсия.
Ако не успеем правилно да прочетем този протест, ще се стигне до това, че много скоро учениците ще намерят различни доводи да не влизат в час. Затова час по-скоро трябва да се проведе дискусия за различните ученически ваканции, която да се води между образователното министерство, учениците и родителските асоциации.     
Ако преместим например лятната ваканция и училището започва от 1 септември, трудно ще се учи, защото нашите учебни заведения не са климатизирани, а повечето сгради още от минало време са строени на юг. В зимните месеци пък е доста студено в класните стаи. Тези дребни детайли трябва да се имат предвид, когато се обсъжда въпросът с ваканциите, а също и фактът, че през лятото се правят и ремонти в училищата. Времето за тях никога не стига, за да могат сградите да са готови за новата учебна година.
Друг фактор при обсъждането на проблема с ваканциите е, че в селските райони децата помагат за прибирането на реколтата в края на лятото и в началото на есента. Затова чиновниците трябва да са наясно, че не могат да знаят от София какво се случва във всяко отделно училище в страната.
Много е важно и просветното министерство да дава препоръки и да прави стандарти, чрез които училищата да имат свободата да въвеждат регионални политики. Иначе родното школо няма да излезе от кризата. На образованието му е необходима свобода - учебните заведения да се конкурират помежду си, да имат достатъчно позитивни практики, които след това да бъдат въвеждани като модели за работа, за да е ясно кое работи и кое не.
Някои хора се притесняват, че ще настъпи хаос, ако училищата сами планират своите ваканции. Според мен обаче няма повод за притеснения. Засега обществото не разбира, че почивката на децата по време на учебната година не е само през ваканцията, а трябва да се включат екскурзиите, стажовете или различни форми на извънучилищна дейност. Националните празници също са дни за почивка. Тук трябва да поставим и големия въпрос доколко директорите и учителите са подготвени да правят избор. Всяка община или група училища биха могли да предлагат различни ваканции. Например едно спортно училище, което се занимава със зимни спортове, би искало по-голяма ваканция през зимата. Точно в този модел на политика е бъдещето на образователната ни система.

ИВАН ИГОВ, ПСИХОЛОГ