В последния доклад на Световната банка за 10-те източноевропейски държави - членки на ЕС,

сред които и България, прогнозите за развитието им са положителни. Банката очаква по-бърз растеж от този в западноевропейските държави членки на ЕС. Положителните оценки и прогнози обаче са свързани с това до каква степен правителствата ще осъществят реформите и доколко ще подобрят условията за бизнес. По темата репортер на "Дневник" разговаря с Каспар Рихтер, старши икономист на банката за Европа и Централна Азия.

- Г-н Рихтер, растежът на някои от източноевропейските икономики в ЕС, включително и България, силно зависи от износа им към старите страни членки. В този смисъл как ще се отрази забавянето на икономическия ръст на германската икономика през третото тримесечие и в еврозоната като цяло?
- Добрата новина е, че рецесията и голямото приспособяване към новите условия от 2009 г. вече е минало. За региона като цяло се очаква растеж около 1.8% за тази година и 3.2% през следващата. Това е много добра новина, но в същото време причината е, че германската икономика и икономиките от еврозоната се възстановяват по-бързо от очакваното през пролетта.

Заради бързото възстановяване на глобалната търговия Германия отчита много сериозно оживление.
Но за източноевропейските икономики е много важно да диверсифицират растежа. Досега възстановяването е движено главно от износа.

Но, ако погледнете лидера Полша, където се очаква 3.5% растеж през тази година, ще видите, че не се разчита само на износа, а и на публичния сектор, увеличените инвестиции, както и на запазването на пазара на труда в добро състояние, което в крайна степен запазва и потреблението.

- В България правителството избягва увеличение на разходите, поне в публичното си говорене, а място за монетарна политика няма заради валутния борд. Това не затруднява ли обръщането към вътрешни източници на растеж?
- Това, което виждаме, е, че докато регионът като цяло се възстановява и този процес се ускорява, има и наследени пасиви от кризата, с които държавите ще трябва да се борят. България не е изключение. Дори ще трябва да се бори по-дълго с наследството от кризата, отколкото другите държави в региона, и тук има два важни аспекта.

Първо валутният борд. В целия регион през 2009 г. видяхме много слабо частно потребление и навсякъде правителствата се намесиха, увеличиха бюджетните си дефицити и стабилизираха производството. Възстановяването през тази година все още е много слабо, а бюджетни дефицити вече създават трудности, понеже приходите са ниски и това е знаково за повечето държави.

Наистина има очаквания инвестиционната активност и потреблението да се съживят и те да осигурятпо-големи приходи. Това е много важно, защото икономиките трябва да се задвижат от частния сектор, а не от държавното потребление. Също така трябва да се работи за пренасочване на капиталовите потоци към търгуеми сектори вместо към тези, в които се инвестираше преди кризата.

- За пръв път през есента на 2008 г. се чу призивът да потърсим нови двигатели на растежа. Според вас този процес има ли напредък и къде е проблемът - в държавните политики или в частния сектор?
- Разбира се, икономическият растеж е базиран върху решенията на предприемачите и очевидно частният сектор ще е в основата на възстановяването. Но и ролята на държавата ще е е много важна, защото тя подготвя общата рамка и законодателството. Нужни са обединени усилия и на двете страни, за да се постигне тази трансформация.

Всъщност, ако направим едно сравнение, 15-те стари членки на ЕС ще постигнат среден икономически растеж около 2% през 2010 г. и е малко вероятно да го ускорят през 2011. В същото време България, както и останалите 9 държави -  членки от региона, имат всички шансове да ускорят темповете от очакваните 2% средно за тази година до 2.5% и дори да достигнат близо 4% в средносрочен план.

Това е реалистична възможност за следващите 3 години, но за да се постигне в контекста на все още замръзнали капиталови пазари, много важно е тези икономики, включително и България, да проведат необходимите структурни реформи и да повишат производителността на труда.

- Знаете, че миналата година осигурителните вноски бяха намалени с 2 процентни пункта, а сега се подготвя увеличение с 1.8%. Какъв ще е ефектът от тази мярка?
- Важен е контекстът, в който се взима това решение. България се възстановява и дори има перспективи този процес да се ускори, докато във фискалната сфера ситуацията остава трудна.

Страната е с традиционно стабилна фискална политика и има много нисък държавен дълг, което продължава. Заради кризата и драстичното свиване на вътрешно търсене обаче виждаме, че дефицитът нараства бързо. Поради ограниченията на борда и липсата на гъвкавост при валутния курс е много важно да се укрепи фискалният резерв. Много важно за България е да превключи от дефицит към излишък в следващите 2 години.

Като част от тези усилия страната трябва да погледне внимателно към структурата на своите приходи и разходи. Мисля, че финансовите пазари в този момент не се интересуват толкова от повишението на осигурителната тежест, а искат да се уверят, че има стратегия за фискална консолидация и че тя ще доведе до овладяване на бюджетните дефицити.

- Може ли да направим едно сравнение с други държави в борд - как балтийските държави минават през кризата?
- Първото впечатление, като погледнете равнищата на производство в Латвия, Естония и Литва, е, че те са много далеч от нивото си преди кризата. В същото време знаем, че тези държави постигнаха изключително подобрение в стандарта на живот преди кризата и спадовете, които видяхме след това, са всъщност спадове спрямо високите нива преди кризата.

С надвисването на кризата и тези държави като България решиха да се придържат към фиксираните си валутни курсове и да осъществят вътрешно приспособяване, което да повиши конкурентоспособността им, без да обезценят националните си валути.

Догодина Естония се присъединява към еврозоната, а това е показателно, че приспособяването към новите условия е минало успешно. За Естония валутният риск ще отпадне, с това и опасенията за евентуално отклоняване от фиксирания курс. Латвия, която миналата година изживя свиване от 18%, през тази година ще постигне най-много нулев растеж, но това е сериозен обрат.

Подобно е и положението в Литва. Тези държави успяха да намалят външната си уязвимост чрез свиване на дефицитите по текущите си сметки и чрез потискане на вътрешното търсене.

Така че урокът за България е да направи необходимите реформи.

- Преди кризата новите 10 държави поддържаха висок темп на догонване на западноевропейските членки. Как ще изглежда този процес сега?
- Напълно прав сте, че 10-те държави от региона постигнаха икономически растеж, който изпреварваше този в Западна Европа. В последните три предкризисни години растежът в региона изпреварваше с 3-4 процентни пункта този в Западна Европа. В кризата тази разлика изчезна.

Свиването през миналата година беше еднакво навсякъде, средно около -4%. През тази година възстановяването се очаква да доведе до среден растеж около 2%. Това, което очакваме за следващата година, е в западноевропейските държави ръстът да остане около 2%, докато в източноевропейските държави ще е по-висок и догонването ще продължи.

В България например средното почасово заплащане е равно на една трета от това в Полша, а в Полша е наполовина по-ниско от средното ниво в западноевропейските държави.

Това продължава да прави тези държави привлекателни за бизнес и компаниите ще продължат да инвестират и произвеждат в източноевропейските страни. Това ще генерира по-висок растеж, а той ще позволи и догонване в равнището на жизнен стандарт.

- Как гледате на факта, че усвояването на еврофондовете върви доста бавно, а договорният период вече е преполовен...
- Напрежението над фискалната система прави тези средства изключително важни, защото те са безвъзмездни и усвояването им не увеличава дефицита.

Държави като Полша се оказаха много успешни в използването на европейските фондове, за да допълнят публичните си инвестиции и да укрепят своя потенциал за икономически растеж. Това е много важно и за България, която традиционно се представя не толкова добре.