Недоволен ли си, слагаш листче с пожелание, въпрос или критика към днешните управници и за капак на акцията го озвучаваш с ди джей, който те приканва да залепиш своето цветно листче върху хладилник, олицетворяващ замръзналите доходи на българина през 2010.

Така младите социалисти в град Варна си представят начина на одухотворено общуване с поколенията - eстествено, и млади, и стари грабват писалките и пишат. Но това не трябва да се обърква с онези писма до Дядо Мраз, защото дядото днес е с друго име и хладилниците отдавна не са марка „Мраз”, а всъщност тази марка не беше ли символ на едно позабравено минало?

Някак си започвам да се обърквам в културологичния прочит на тази своеобразна инсталация. Западната музика кънти от колоните на младия ди джей - предполагам, че и той е социалист по убеждение, в което няма нищо лошо, все пак живеем в такива времена, в които всеки може да бъде, какъвто си иска: сладоледаджия, клоун, машинист, спортист, хроникьор на суматохата или минувач, крачещ с едри крачки в центъра на Варна. Но, като се вгледам диагонално, виждам как от една спирка Веселин Маринов на плакат с червено, вероятно коледно, шалче ме приканва и той на някаква си своя инсталация - да чуя най-новия му албум - „най-добрият подарък на света”, а срещу хладилника с цветните критики, Караджата люто е награбил двата си пищова и се мръщи - да, времето е различно, липсва му онази конкретика и яснота, заради която Караджата е дал живота си.

Недоволен?! Всеки е недоволен, нормално е, но все пак киселото мляко „Младост” 2% и кренвишите „Леки” не са чак толкова лоша храна, за да стоят самотно в хладилника „Мраз”. И ако трябва да се дадат напътствия за една истинска акция на младите социалисти, за да сме в контекста на новото време - сложете в хладилника един лаптоп, Кока-Кола, цигари „Малборо”,  шоколад „Милка”, малко пластмасово земно кълбо - с точките на местата, които можем да видим не на картинка и прочие познати предмети на действителността. Тези чудеса преди 20 г. не витаеха в нашето пространство, за да ми дадат маркер на недоволството от новото време. А може би това недоволство е следствие на волните и неволните грешки, които всички ние сме направили със своя вот на доверие към една или друга политическа сила. Тези грешки винаги са плод на емоционалната ни непредсказуемост, а не на рационализма ни. Хората имат право да бъдат недоволни и да отразят своята ниска заплата или пенсия на едно листче, но както каза един възрастен господин: „Аз мога цяла книга да напиша за своето недоволство, но ще има ли кой да я прочете?”. Браво на младите социалисти, направиха приятен, свеж, ироничен, дискотечен  пи ар, питам се обаче чрез него как ще се преобърне недоволството в доволство? Защото въпросът е не дали си недоволен, а да бъдеш или да не бъдеш? В това е въпросът!

{gallery}VARNA/2010-12-02-mraz{/gallery}