Избрани Новини
"Дневник": Той и тя - разрешената дискриминация
България е на 50-о място в света по равенство на половете.
Това са данни от годишния доклад на Световния икономически форум (WEF), който отчита, че това е спад спрямо миналата година, когато страната ни беше на 38-а позиция от 134 изследвани държави.
Документът анализира преди всичко по какъв начин изследваните страни разпределят ресурсите и възможностите между мъжете и жените. Той взема предвид четири критерия - здраве и оцеляване, образование, икономическо участие и възможности и политически права.
Равенството между мъжете и жените представлява една от целите на ЕС, посочени в Договора за Европейския съюз. Правото на недискриминация по признак пол е гарантирано също и в Хартата на основните права на ЕС. То е конкретизирано в редица директиви на ЕС в контекста на заетостта и професиите, професионалното обучение, а също така и в сферата на доставяне на стоки и услуги.
Може ли да има разрешена дискриминация? Тя компенсира ли по-слабото представяне на мъжете или жените в политиката, корпоративното управление, научната общност, отглеждането и възпитанието на децата и изобщо във всяка сфера на обществения живот? Повече от половин век европейското право повтаря, че отговорът на този въпрос е "да, но...".
Въпреки че идеята за позитивните мерки, които имат за цел да преодолеят неравнопоставеността между половете, има дълга история, тя все още е трудно разбираема, недостатъчно използвана и дори отричана.
Съвременното разбиране за равенството в правото на ЕС надхвърля пределите на постулата "Всички сме равни пред закона". В определени случаи, формалното равенство между половете може да бъде нарушено. Чл. 23, ал. 1 от Хартата на основните права на ЕС предвижда, че "принципът на равенството не пречи на запазването в действие или приемането на мерки, предвиждащи специфични предимства в полза на по-слабо представения пол".
Във фокуса на преценката на мерките, предприемани за преодоляване на неравнопоставеността, стои концепцията за "пропорционалността", т.е. какви са границите на допустимите мерки. Те се очертават от отговора на следните въпроси: дали тези мерки целят премахването на съществуващо неравенство; дали могат действително да намалят това неравенство; и дали избраните средства и тяхното въздействие не прекрачват предела на тяхната необходимост.
Така например, ако една фирма иска да увеличи броя на жените в своите управляващи органи, тя първо трябва да покаже, че в ръководния екип няма достатъчно жени. Второ, че мерките, които са избрани, ще доведат до увеличаване на жените, че тези мерки ще се прилагат само дотолкова, че да постигнат по-голямо представяне и няма да допускат абсолютно или автоматично предпочитане на жени.
Във всеки отделен случай мъж, кандидат за същата длъжност, който е също толкова квалифициран, колкото и жената, трябва да се ползва от гаранции, че кандидатурата му ще бъде подложена на обективна преценка.
В Европа все повече се коментира необходимостта от увеличаване на пенсионната възраст за членките на съюза. Брюксел предприе тази стъпка в отговор на проблемите с публичните финанси в общността. Нуждата от реформа се появява поради няколко фактора – увеличаване на продължителността на живота на жителите на Стария континент, както и демографската криза, породена от ниската раждаемост.
Освен това не трябва да се забравя влошаващото се съотношение между пенсионерите и хората на работа. В момента на всеки пенсионер се падат по двама работещи. Експерти изчисляват, че без адекватна реформа до 2060 г. съотношението ще е 2 към 1. В България също продължава сериозната дискусия за пенсионната реформа. Засега стана ясно, че правителството възнамерява да започне вдигането на възрастта за пенсиониране от 2015 г.
Има ли дискриминация между половете заради различната пенсионна възраст? Оказва се, че равенството невинаги е синоним на подобряване на положението. Така например по дело 408/92 Constance Christina Ellen Smith and others v Avdel Systems Ltd. Съдът на Европейския съюз приема, че общностното право не съдържа забрана тогава, когато има разлика в пенсионната възраст на мъжете и жените – 65 съответно 60 години, работодателят или пенсионният фонд с цел премахване на дискриминационното третиране да увеличат пенсионната възраст на жените на 65 години, вместо да намалят тази на мъжете на 60 г.
Съдът на ЕС достига до този извод, въпреки че в по-ранната си практика се е придържал към разбирането, че когато бъде констатирана дискриминация във връзка със заплащането, единственият начин това да бъде разрешено в съответствие с правото на ЕС е лицата в по-неблагоприятно положение да получат същите придобивки като по-облагодетелстваните.
В ЕС има национални норми, които целят да премахнат по-слабото представяне на жени при заемането на определени длъжности. Предвижда се например поне половината от местата за обучение да бъдат за жени. Каква е практиката в страната ни? В България минималният бал за прием във ВУЗ на жените е обикновено значително по-висок от този на мъжете.
Поради това вузовете налагат квоти за мъже и жени с оправданието, че се стремят да осигурят пропорционално участие на мъжете и жените в академичното образование. Решение от 2006 г. на Комисията за защита от дискриминация и по-късно на Върховния административен съд се занимава с отделен казус - приемът по специалността "Българска филология".
Квотният принцип се определя като "необходима мярка", която според съда осигурява балансирано участие на жените и мъжете в обучението... и затова не представлява дискриминация. В решението си Комисията за защита от дискриминация отбелязва: "Именно разделението на квотен принцип, което по своята същност представлява диференцирано отношение, основано на обективен критерий като различното биологично развитие на двата пола, осигурява балансираното участие на лицата от различен пол и способства за осъществяване на целите на Закона за защита от дискриминация."
Все пак остава въпросът дали това е правилно решение, което предлага неавтоматичен принцип на приемане на студенти от двата пола, с оглед на това, че проблемът със значително по-високия бал за едната група по определени специалности спрямо другата продължава да стои.
За еднократните обезщетения, които се плащат само на жени при излизането им в отпуск по майчинство, Съдът на ЕС смята, че не нарушават принципа на "равно заплащане за еднаква работа". Мотивите са, че тези плащания компенсират по-неблагоприятното професионално положение, в което жените попадат за определен период от време – невъзможност да растат в йерархията, да им бъде увеличавано възнаграждението, да участват в курсове за повишаване на квалификацията и не на последно място трудностите, с които ще се сблъскат при адаптация, след като се върнат на работното си място.
Същевременно равенството между половете следва да се постига и чрез премахване на закони и практики, които затвърждават определени стереотипи за мястото на жените и мъжете в обществото. По скорошното дело Roca Álvarez Съдът на ЕС заключи, че правна уредба, съгласно която наетите по трудово правоотношение бащи нямат право да ползват "отпуск за кърмене" (отпуск, който може да се предостави дори ако детето е на изкуствено хранене) вместо майката, освен ако и тя не работи по трудово правоотношение, е необоснована дискриминация въз основа на пола.
Съдът подчертава, че тази дискриминация не може да бъде обоснована нито с някоя от целите за закрила на жената, нито с необходимостта от насърчаване на равенството във възможностите за мъжете и жените. Нещо повече - това би могло да принуди майките да ограничат професионалната си дейност и да понасят сами тежестите след раждането на детето, без да могат да получат помощ от бащите.
По сходен начин е подходил и Европейския съд по правата на човека в Страсбург в решението си от октомври тази година по делото Konstantin Markin v. Russia (no. 30078/06). Съдът е приел, че отказът да се даде отпуск за отглеждане на малко дете на военнослужещ баща за разлика от правото на военнослужещите майки на такъв отпуск е дискриминация.
Съдът посочва, че за разлика от отпуска след раждане, който има за цел да даде възможност на жената да се възстанови от раждането и да кърми, отпускът за отглеждане на дете има за цел да позволи на родителя да се грижи за детето си в дома си и следователно двамата родители следва да са в еднаква позиция. Съдът не е намерил разумно и обективно оправдание за различното третиране на мъже военнослужещи. С оглед развитието на правните системи в Европа такъв аргумент не може да бъде различната роля на майката и бащата в семейството.
Примерите от практиката, когато се приемат мерки за преодоляване на неравенството между жените или мъжете, показват как се надхвърля съвременното разбиране за "равни пред закона". Освен равнопоставеността се преследват еднакво и цели като зачитане на човешкото достойнство и ценността на всеки отделен индивид, осигуряването на балансирано участие и преодоляването на насажданите с векове стереотипи, основаващи се на принадлежността към определена група.