Три разговора засечени със СРС-та между директорът на болницата в Горна Оряховица д-р Миролъб Кожухаров и негови колеги оповести днес прокуратурата.

В тях се обсъжда случая с новороденото на 17-годишната ученичка Боряна.

Според обвинението в разговорите, които публикуваме с любезното съдействие на приятелите на vtnovini.com, има достатъчно доказателства, че бебето в продържение на денонощие се е борило за живота си, без да му се окаже медицинска помощ. В разговорите между болничния шеф и лекари от болницата, чиито имена не се съобщават, се визира и лекарят изродил момичето д-р Стефан Лазаров

Първи разговор 29 ноември 2010 14,44 ч

Миролюб Кожухаров: Ало?
Мъж: Ами, извинявай, че те безпокоя. Ей сега Лазаров ми звъни за бебето.
М. К.: Тъй.
Мъж: И аз се чудя, защо той не ти се обади на теб, ами чрез мен трябва да ти се обажда. Значи притеснен е защото трябвало да го решим въпроса. Да и кажем на майката, че е живо и да я прехвърлим в родилното и тай нататък. И викам добре, как ще стане. Ние не можем да го гледаме това бебе, ами ще си го гледаме ей тъй
М. К.: Абе, те ,той.. Той като толкоз е мислил вчера  като се е родило в 3 часа защо не са извикали 600 грама…. /не се разбира/ защо не са извикали неонатолози
Мъж: Аз туй му казах че ние сме атакуеми.
М.К.: Ами, разбира се.
Мъж: Защо, защо толкова късно ще търсим Плевен, Какво сме правили? Там да го направим нещо, викам, ама никой не иска да го направи.
М.К.: Аха. Ами той там цяла нощ що не го направи това нещо
Мъж: Дето викаш, що не го направи?
М. К.: То вчера в три часа се е родило. Той е бил там дневен и нощен, той що не е извикал неонатолог.
Мъж: Щото вика: ще стане голям проблем , голям скандал.
М. К.: Ами що да стане голям проблем, нека да стане бе… Поне ние сме си свършили работата и сме… Сега вече днеска сутринта сме се забавили цели… около, колко часа… край вече.
Мъж: Той трябва да се обади. Получи разрешението да викаш, да вика. Не заради плащането не задруга и да се вика
М.К.: Ами плащане, плащане…ама щяхме да избегнем .Сега какво да правим. Аз даже си мислих да вземат да му дадат  да яде ли, да пие ли… Тъй го оставяме да умре сега.
Мъж: Че то грехота, да ти кажа.
М.К.:  Ами, грехота е. Ти какво правиш сега?
Мъж: Толкова жизнено, иска да живее ли…
М.К. Ние не му даваме никакъв шанс, какво да ти кажа. На никъде. Не зная какво да правя сега. Обадя ли се – край! Сега ще ни направят на маймуни. Отвсякъде вестниците, пък и другата страна
Мъж: Ако пък говорим с тях който дойде, какъв интерес има…
М.К.: Абе боже, какво да го говориш с тях, те са идиоти. Де да знам какво да правим.
Мъж: Е, в такава ситуация не сме изпадали.
М.К.: То си е живо, живо и здраво, тъй ли?
Мъж: Да бе… Не знам в момента дали е живо, трябва да звъннем. Ама той сега ми позвъни: какво става с туй бебе и тъй нататък.
М.К: Какво ти звъни той бе? Защо е стоял 15 часа и не е извикал. Кого да викаме сега. То ще стане голяма разправия. Колко време мина. Това са 24 часа, точно 24 часа ние не сме са …
Мъж: То не е необходимо да го тълкуват. Ще кажат, че сме го оставили да умре. И понеже не умира, сега ни викат
М.К.: Ами да, майката знае че е умряло. На всички са казали, че е умряло. Той си е виновен Лазаров. От къде на къде ще кажеш на майката, че е умряло, като не е умряло. Той даже не е извикал неонатолог. Не никой не се е подписал, никой не е и гледал. Дончева не знае.
Мъж: Поне със нея да се е вързал малко.
М.К: Той ако я е извикал, тя няма да такова.
Мъж:  Ей сега попаднахме в капан.
М.К.: Абсолютно.
Мъж: Туй се казва цуг-цванг, когато всеки път е грешен вече.
М.К.: Да, бе  каквото и да направим. От тука питам, още от сутринта. Те трябвало още в вчера в 3 часа, защо е чакал 15 до сутринта докато дойдем ние. Той не е чакал. Хвърлил бебето в някакъв парцал. Разчуе ли се става страшно.
Мъж: Става много.
М.К.: Гецова каза и тя, че ако сега се обадим ония ще кажат: чакай бе, кога се е родило, ония защо, не може ли… Ами и аз, защо от сутринта им се таковам на щуротиите…
Мъж: Ами, ние трябваше да си ги извикаме. Забавено, какво като е забавено, не сме го забавили ние, ами нощните са го забавили в крайна сметка.
М.К.: Ама не, сега да ни разследват какво щ стане - всички ние в купом сме уморили бебето. Това си е умишлено престъпление и убийство. Знаеш ли какво може да се случи?
Мъж: Знам,знам.
М.К.: И той сега е още в болницата той нагнетява, той ще вземе да се издъни, какъвто е прост.
Мъж: Да сме кажели на майката, че бебето е живо, да сме я местили в родилно.
М.К.: Ние да и кажем? Ами той бе?
Мъж: Ние ще и кажем, а нататък? Тя вика, че не го иска. Тя може и да не го иска ама..
М.К.: Ама то живо се родило…
Мъж: Значи, всичко идва от там че са и казали предварително, че е умряло и на сутринта пак. И след това са го гледали, и са го виждали, че продължава да живее. Такава кофти ситуация не сме имали.
М.К.: Да бе, а той си вдигна чуковете отзарана и си замина. Замина да става началник. Абе, не знам. 15 часа това бебе е било живо. Бил е дежурен, той го е израждал. Ще кажат, добре вие сутринта като дойдохте на работа и го видяхте че е живо това бебе какво направихте защо не извикахте неонатолог да го вземат.
Мъж: Ами, аз..
М.К.: Защото, то в края на краищата ще умре, разбираш ли?
Мъж: Да бе, то ще умре.
М.К.: Ама те ще кажат: вие сте го забавили, затова е умряло.
Мъж: Аз си мислех нали да ти кажа, там колкото и да е и 900 и 1000 лева, ама си гарантираме спокойствие и толкова.
М.К.: Абе…900,1000 няма толкова …Горе-долу се разбрахме, там колко ще и плащаме по-малко. Тя навита на тия ..Вече нали знаеш…Че ще вземе да се обади на прокуратурата и става страшно
Мъж: Освен да де да знам да проверим горе как лие какво е
М.К.: Ти къде си?
Мъж: Тук съм, в кабинета.
М.К.: В кой кабинет?
Мъж: В моя.
М.К. В частния.
Мъж: Да.
М.К. Кой е дежурен след обяд?
Мъж: Мишо.
М.К.: Ами, той Мишо…Чакай бе, сега ще му звънна, да го питам какво става с бебето.

Втори разговор 29 ноември 2010 г. 15,24 ч
Мъж: Да
М.К. Ало бе, защо не се обаждаш?
Мъж: Ако сега вдигам не ме е търсил никой.
М.К.: Абе как да не е преди 15-тина минути на другия телефон.
Мъж: Не съм го чул. Ей тука до мене е гледам един филм.
М.К.: Какво става с онова бебе?
Мъж: Уф, живо е.
М.К.: Айде бе...
Мъж: Ами до половин часа беше, защото ходих, защото звъни оня пукал?
М.К. Кой?
Мъж: Шефът на Търново.
М.К.: И?
Мъж: Той сега е гузен.
М.К.: Вече и ние сме съучастници. Това ако се разкрие, могат да ни съдят за предумишлено убийство бе човек, ти знаеш ли за какво става въпрос?
Мъж: Аз знам за какво става въпрос, ама той за какво го е направил това нещо ние вече сме вътре бе…
М.К.: Ние сме вътре все.
Мъж: Какво да го правя? Да го мятам ли?
М.К.: Къде да го мяташ?
Мъж: То като се пише,  аборт то не се праща никъде.
М.К.: Е то не се праща никъде.
Мъж: Еми…Как да го убие човек то не може да го убиеш как да го убиеш. Ами ще накарам Снежана / смях/
М.К. Какво да но направи?
Мъж: Ами тя го била  сложила във фризера, пък Гинка го извадила /смях/
М.К.: Кой го е извадил?
Мъж: Гинка/смях/
М.К.: Да е… шушумигите, да ти е… /смях/
Мъж: Какво да правя сега?
М.К.: Гинка го извадила, оная и тя…Какво да правим, като каза че ще го таковаме. Ние просто, аз не виждам какво ….В кофа ли да го таковаме, да го давим ли /смях/
Мъж: Ами то трябва…Аз се надявам докато ми свърши смяната то да си замине. Вчера в 3 ч се е родило.
М.К.: Недей да се смей, недей се смей ще си е…тази работа.
Мъж: Какво да направя сега?
М.К.:Ами единственото нещо – то си е аборт. Не е живо раждане нали?
Мъж: Е, за какво ти звъни глупака?
М.К.: Щото го е страх.

Трети разговор 29 ноември 2010 г. 16,10 ч

М.К.: Ало?
Мъж: Туй отиде при Андрей Баташов. Ами какво ще го правим сега? Къде ще го изгарят туй?
М.К.: Какво стана?
Мъж: Умря си.
М.К. Само си умря?
Мъж: Само, ами няма да го закачаме, Малко му е хладно тука ама в биологичните отпадъци във фризера. Ние сега ще го сложим във фризера, ама после как – опаковат ли се
М.К.: Къде бе? То си има специална фирма идват и си ги карат в София там си ги горят.
Мъж: Значи при биологичните, да не е при плацентите, щото да не го грабнат нещо
М.К.: Ами то си е там, при плацентите. Премерете го колко е ,трябва да е под 500 грама.
Мъж: Да,да.
М.К. Все едно си е умряло още при аборта и толкоз.
Мъж: Аха, аха.
М.К.: Все едно си е умряло при аборта, така са и казали,така. Просто няма такова, че е живяло.Никой не го е видял и чул. Умряло си е така още при раждането
Мъж: Аха
М.К.: Слагайте го при биологичните, ама го премерете, да не е там повече.
Zdraweioazwane


здравеопазване, здраве, болници, деца, бебе, лекари, съд, МВР, Цветан Цветанов

Лекари за бебето: "Туй отиде при Андрей Баташов"


Три разговора засечени със СРС-та между директорът на болницата в Горна Оряховица д-р Миролъб Кожухаров и негови колеги оповести днес прокуратурата. В тях се обсъжда случая с новороденото на 17-годишната ученичка Боряна.

Според обвинението в разговорите, които публикуваме с любезното съдействие на приятелите на vtnovini.com, има достатъчно доказателства, че бебето в продържение на денонощие се е борило за живота си, без да му се окаже медицинска помощ. В разговорите между болничния шеф и лекари от болницата, чиито имена не се съобщават, се визира и лекарят изродил момичето д-р Стефан Лазаров

Първи разговор 29 ноември 2010 14,44 ч

Миролюб Кожухаров: Ало?
Мъж: Ами, извинявай, че те безпокоя. Ей сега Лазаров ми звъни за бебето.
М. К.: Тъй.
Мъж: И аз се чудя, защо той не ти се обади на теб, ами чрез мен трябва да ти се обажда. Значи притеснен е защото трябвало да го решим въпроса. Да и кажем на майката, че е живо и да я прехвърлим в родилното и тай нататък. И викам добре, как ще стане. Ние не можем да го гледаме това бебе, ами ще си го гледаме ей тъй
М. К.: Абе, те ,той.. Той като толкоз е мислил вчера  като се е родило в 3 часа защо не са извикали 600 грама…. /не се разбира/ защо не са извикали неонатолози
Мъж: Аз туй му казах че ние сме атакуеми.
М.К.: Ами, разбира се.
Мъж: Защо, защо толкова късно ще търсим Плевен, Какво сме правили? Там да го направим нещо, викам, ама никой не иска да го направи.
М.К.: Аха. Ами той там цяла нощ що не го направи това нещо
Мъж: Дето викаш, що не го направи?
М. К.: То вчера в три часа се е родило. Той е бил там дневен и нощен, той що не е извикал неонатолог.
Мъж: Щото вика: ще стане голям проблем , голям скандал.
М. К.: Ами що да стане голям проблем, нека да стане бе… Поне ние сме си свършили работата и сме… Сега вече днеска сутринта сме се забавили цели… около, колко часа… край вече.
Мъж: Той трябва да се обади. Получи разрешението да викаш, да вика. Не заради плащането не задруга и да се вика
М.К.: Ами плащане, плащане…ама щяхме да избегнем .Сега какво да правим. Аз даже си мислих да вземат да му дадат  да яде ли, да пие ли… Тъй го оставяме да умре сега.
Мъж: Че то грехота, да ти кажа.
М.К.:  Ами, грехота е. Ти какво правиш сега?
Мъж: Толкова жизнено, иска да живее ли…
М.К. Ние не му даваме никакъв шанс, какво да ти кажа. На никъде. Не зная какво да правя сега. Обадя ли се – край! Сега ще ни направят на маймуни. Отвсякъде вестниците, пък и другата страна
Мъж: Ако пък говорим с тях който дойде, какъв интерес има…
М.К.: Абе боже, какво да го говориш с тях, те са идиоти. Де да знам какво да правим.
Мъж: Е, в такава ситуация не сме изпадали.
М.К.: То си е живо, живо и здраво, тъй ли?
Мъж: Да бе… Не знам в момента дали е живо, трябва да звъннем. Ама той сега ми позвъни: какво става с туй бебе и тъй нататък.
М.К: Какво ти звъни той бе? Защо е стоял 15 часа и не е извикал. Кого да викаме сега. То ще стане голяма разправия. Колко време мина. Това са 24 часа, точно 24 часа ние не сме са …
Мъж: То не е необходимо да го тълкуват. Ще кажат, че сме го оставили да умре. И понеже не умира, сега ни викат
М.К.: Ами да, майката знае че е умряло. На всички са казали, че е умряло. Той си е виновен Лазаров. От къде на къде ще кажеш на майката, че е умряло, като не е умряло. Той даже не е извикал неонатолог. Не никой не се е подписал, никой не е и гледал. Дончева не знае.
Мъж: Поне със нея да се е вързал малко.
М.К: Той ако я е извикал, тя няма да такова.
Мъж:  Ей сега попаднахме в капан.
М.К.: Абсолютно.
Мъж: Туй се казва цуг-цванг, когато всеки път е грешен вече.
М.К.: Да, бе  каквото и да направим. От тука питам, още от сутринта. Те трябвало още в вчера в 3 часа, защо е чакал 15 до сутринта докато дойдем ние. Той не е чакал. Хвърлил бебето в някакъв парцал. Разчуе ли се става страшно.
Мъж: Става много.
М.К.: Гецова каза и тя, че ако сега се обадим ония ще кажат: чакай бе, кога се е родило, ония защо, не може ли… Ами и аз, защо от сутринта им се таковам на щуротиите…
Мъж: Ами, ние трябваше да си ги извикаме. Забавено, какво като е забавено, не сме го забавили ние, ами нощните са го забавили в крайна сметка.
М.К.: Ама не, сега да ни разследват какво щ стане - всички ние в купом сме уморили бебето. Това си е умишлено престъпление и убийство. Знаеш ли какво може да се случи?
Мъж: Знам,знам.
М.К.: И той сега е още в болницата той нагнетява, той ще вземе да се издъни, какъвто е прост.
Мъж: Да сме кажели на майката, че бебето е живо, да сме я местили в родилно.
М.К.: Ние да и кажем? Ами той бе?
Мъж: Ние ще и кажем, а нататък? Тя вика, че не го иска. Тя може и да не го иска ама..
М.К.: Ама то живо се родило…
Мъж: Значи, всичко идва от там че са и казали предварително, че е умряло и на сутринта пак. И след това са го гледали, и са го виждали, че продължава да живее. Такава кофти ситуация не сме имали.
М.К.: Да бе, а той си вдигна чуковете отзарана и си замина. Замина да става началник. Абе, не знам. 15 часа това бебе е било живо. Бил е дежурен, той го е израждал. Ще кажат, добре вие сутринта като дойдохте на работа и го видяхте че е живо това бебе какво направихте защо не извикахте неонатолог да го вземат.
Мъж: Ами, аз..
М.К.: Защото, то в края на краищата ще умре, разбираш ли?
Мъж: Да бе, то ще умре.
М.К.: Ама те ще кажат: вие сте го забавили, затова е умряло.
Мъж: Аз си мислех нали да ти кажа, там колкото и да е и 900 и 1000 лева, ама си гарантираме спокойствие и толкова.
М.К.: Абе…900,1000 няма толкова …Горе-долу се разбрахме, там колко ще и плащаме по-малко. Тя навита на тия ..Вече нали знаеш…Че ще вземе да се обади на прокуратурата и става страшно
Мъж: Освен да де да знам да проверим горе как лие какво е
М.К.: Ти къде си?
Мъж: Тук съм, в кабинета.
М.К.: В кой кабинет?
Мъж: В моя.
М.К. В частния.
Мъж: Да.
М.К. Кой е дежурен след обяд?
Мъж: Мишо.
М.К.: Ами, той Мишо…Чакай бе, сега ще му звънна, да го питам какво става с бебето.

Втори разговор 29 ноември 2010 г. 15,24 ч
Мъж: Да
М.К. Ало бе, защо не се обаждаш?
Мъж: Ако сега вдигам не ме е търсил никой.
М.К.: Абе как да не е преди 15-тина минути на другия телефон.
Мъж: Не съм го чул. Ей тука до мене е гледам един филм.
М.К.: Какво става с онова бебе?
Мъж: Уф, живо е.
М.К.: Айде бе...
Мъж: Ами до половин часа беше, защото ходих, защото звъни оня пукал?
М.К. Кой?
Мъж: Шефът на Търново.
М.К.: И?
Мъж: Той сега е гузен.
М.К.: Вече и ние сме съучастници. Това ако се разкрие, могат да ни съдят за предумишлено убийство бе човек, ти знаеш ли за какво става въпрос?
Мъж: Аз знам за какво става въпрос, ама той за какво го е направил това нещо ние вече сме вътре бе…
М.К.: Ние сме вътре все.
Мъж: Какво да го правя? Да го мятам ли?
М.К.: Къде да го мяташ?
Мъж: То като се пише,  аборт то не се праща никъде.
М.К.: Е то не се праща никъде.
Мъж: Еми…Как да го убие човек то не може да го убиеш как да го убиеш. Ами ще накарам Снежана / смях/
М.К. Какво да но направи?
Мъж: Ами тя го била  сложила във фризера, пък Гинка го извадила /смях/
М.К.: Кой го е извадил?
Мъж: Гинка/смях/
М.К.: Да е… шушумигите, да ти е… /смях/
Мъж: Какво да правя сега?
М.К.: Гинка го извадила, оная и тя…Какво да правим, като каза че ще го таковаме. Ние просто, аз не виждам какво ….В кофа ли да го таковаме, да го давим ли /смях/
Мъж: Ами то трябва…Аз се надявам докато ми свърши смяната то да си замине. Вчера в 3 ч се е родило.
М.К.: Недей да се смей, недей се смей ще си е…тази работа.
Мъж: Какво да направя сега?
М.К.:Ами единственото нещо – то си е аборт. Не е живо раждане нали?
Мъж: Е, за какво ти звъни глупака?
М.К.: Щото го е страх.

Трети разговор 29 ноември 2010 г. 16,10 ч

М.К.: Ало?
Мъж: Туй отиде при Андрей Баташов. Ами какво ще го правим сега? Къде ще го изгарят туй?
М.К.: Какво стана?
Мъж: Умря си.
М.К. Само си умря?
Мъж: Само, ами няма да го закачаме, Малко му е хладно тука ама в биологичните отпадъци във фризера. Ние сега ще го сложим във фризера, ама после как – опаковат ли се
М.К.: Къде бе? То си има специална фирма идват и си ги карат в София там си ги горят.
Мъж: Значи при биологичните, да не е при плацентите, щото да не го грабнат нещо
М.К.: Ами то си е там, при плацентите. Премерете го колко е ,трябва да е под 500 грама.
Мъж: Да,да.
М.К. Все едно си е умряло още при аборта и толкоз.
Мъж: Аха, аха.
М.К.: Все едно си е умряло при аборта, така са и казали,така. Просто няма такова, че е живяло.Никой не го е видял и чул. Умряло си е така още при раждането
Мъж: Аха
М.К.: Слагайте го при биологичните, ама го премерете, да не е там повече.