Това заяви съдията в Международния трибунал по морско право в Хамбург проф. Александър Янков по време на дискусия във Варна, организирана от фондация "Морски съдби", Българската асоциация на морските капитани и Клуба на корабните механици.
През 1976 г., в навечерието на сесията на ООН в София, получих информация от американски източник, че СССР и Турция подготвят такова споразумение. Много се изненадах, защото по това време искахме с бившия Съветски съюз да прокараме разграничителната линия така, че да се срещнем някъде по средата на морето и да направим там обща база за изследване и използване на ресурсите, предимно нефт и природен газ, разказа проф. Янков. Докато България реагира, "Големият брат" и Турция сключват споразумението за делимитация на морските си пространства, с което поделят дъното - границата минава по хоризонтал открай докрай на еднакво отстояние от срещуположните им брегове вместо да спре до географския център на Черно море. Изиграна е и Румъния, а след разпадането на СССР новообособените държави също би трябвало да поискат ревизиране на спогодбата. Това обаче все още не се случва и споразумението продължава да е факт.

Проф. Александър Янков е живата история на морското право у нас, по неговите учебници са учили десетки капитани, които изслушаха и във Варна лекцията му за Конвенцията на ООН по морско право и ролята на Международния морски трибунал в Хамбург. Конвенцията е от 1982 г., но влиза в сила едва през 1994 г. с учредяването на трибунала, който е нейният правораздавателен инструмент. Изборът на Хамбург за седалище на трибунала и изискването страната домакин да е подписала конвенцията, налага и ратифицирането й от ФРГ, тъй като по това време го е сторила само тогавашната ГДР.

В момента страни по конвенцията са 159 държави,

включително Европейският съюз, но не и САЩ, Израел, Либия, посочи проф. Янков.

Независимо че не сте юристи, не може да бъде добър капитан човек, който не познава и не използва принципите на морското право, каза професорът. Препоръката му е всички организации у нас да се погрижат за системната подготовка в това отношение на капитаните. Трибуналът в Хамбург се състои от 21 съдии, избрани според доброто си име, неподкупност и компетентност. Един от тях от 1996 г. е проф. Янков, който е и президент на Камарата по спорове относно опазване на морската среда. За разлика от съда в Хага

съдиите в морския трибунал получават заплащане единствено когато имат дела или заседания.

През останалото време на работа е само председателят, а в негово отсъствие - зам.-председателят. Със специален статут в трибунала е Камарата по спорове относно морското дъно - нейните съобщения не подлежат на приемане от трибунала, а страни по споровете могат да бъдат не само държави, но и юридически и физически лица.

Досега в трибунала са заведени общо 18 дела,

по-голямата част от които са за освобождаване на корабите и техните екипажи, задържани по обвинение за неспазване на Конвенцията на ООН по морско право или местните закони в чужда за флага им страна. Искова молба се подава само от държава срещу друга държава. Трибуналът не решава спора по същество, а постановява незабавно освобождаване на екипажа, като капитанът остава с кораба до освобождаване срещу залог, обясни проф. Янков. По думите, му до дни предстои подобно дело, което ще доведе до прибиране за Коледа на задържан екипаж.

Делата се решават в 14-дневен срок

и решенията по тях не подлежат на обжалване. Първото дело, решено от трибунала по морско право, е от октомври 1997 г. във връзка с принудителното задържане на кораба "Сайга" от гвинейските морски власти. Капитанът и почти целият екипаж бяха украинци, след многократна смяна на собственик и флаг корабът плаваше под флага на Сейнт Винсент и Гренадини, а интересна подробност е, че бе построен през 1976 г. във варненския корабостроителен завод "Георги Димитров", припомни проф. Янков.

Част от делата, заведени в трибунала, са по риболовни спорове - например, Австралия и Нова Зеландия срещу Япония за скъпата риба южен тунец, една бройка от която се харчи между 20 и 30 хиляди щатски долара, Чили срещу ЕС заради лова на риба меч от Испания в чилийската изключителна икономическа зона. Пример на дело по опазване на морската среда е на Ирландия срещу Обединеното кралство за радиоактивно замърсяване на Ирландско море. Висящ е спорът между Мианмар и Бангладеш за определяне на границите на Бискайския залив.

Ще растат делата за незабавно освобождаване на екипажи, по риболовни спорове, по опазване на морската среда, за делимитация на морските пространств, прогнозира професорът. Той припомни, че България все още има неуредени проблеми с Турция и Румъния
за определяне на външните граници на континенталния шелф.