Сред тях са проверки и контрол на външните граници, издаването на визи, капацитет за полицейско сътрудничество и защита на данните, биометрични паспорти и способност за работа с Шенгенската информационна система (ШИС).

При присъединяването на България към ЕС беше подписано споразумение, в което март 2011 г.беше посочен като дата за влизане. Това обаче още не е потвърдено от евроинституциите и останалите шенгенски държави. Ръководството на Министерството на вътрешните работи (МВР) продължава да настоява, че България има реални шансове за тази дата, особено ако резултатите от последната проверка, която започва днес, бъдат положителни. Тя ще продължи до 11 декември и ще е в областта на ШИС и националното бюро СИРЕНЕ. България е част от ШИС от средата на ноември.

Страната не закъснява с подготовката си за влизане в Шенген. Законодателството е адаптирано към европейското. Българските полицаи вече работят с ШИС, но декември ще бъде натоварен заради проверката за готовността. Това заяви пред "Дневник" зам.-министърът на вътрешните работи Павлин Димитров. "Проверката е финалната част от усилията на България. Ако получим положителна оценка и няма нагласи за нова проверка, мисля че това е основната предпоставка за влизането ни в Шенген през март 2011 г.", каза още Димитров.

Покриването на критериите не е свързано формално с мониторинга върху състоянието на правораздаването и борбата с корупцията и организираната престъпност в България. В същото време е логично страни от Шенген да повдигат въпроса какъв е смисълът от по-добрият контрол и инсталираната модерна техника по българските външни за ЕС граници, ако не се противодейства адекватно на корупцията сред граничните полицаи и митничарите, а вината на извършилите престъпления - включително служители, трафиканти и контрабандисти - не може да се докаже в съда. Това стои и зад настояването на държави като Франция да не се бърза с одобряването на България като член на Шенген.

С покриването на техническите критерии за членство в зоната поне на хартия би трябвало да бъде още по-силна външна граница на ЕС (Черно море, Турция, Македония и Сърбия). На това се разчита за ограничаване на трансграничната престъпност - трафикът на хора от Азия (идващи през границата с Турция) на наркотици (хероинът, който идва отново през Турция, или синтетичните наркотици, които излизат от България към Турция и Близкия изток), крадени автомобили, контрабандни стоки.

Какво е Шенген
Шенгенската зона възниква след подписването на споразумение от Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Западна Германия през 1985 г. в едноименното градче в Люксембург. Целта му е да улесни пътуването на гражданите в тези държави, като премахне граничния контрол между членките, въвеждайки общи правила и засилено сътрудничество помежду им.

Задействането на споразумението обаче се забавя доста и то влиза в сила едва през 1995 г. С приемането на Договора от Амстердам през 1999 г. Шенгенското споразумение влиза в рамката на европейското законодателство.

Всички нови държави членки са задължени да изпълнят критериите на споразумението, така че да улеснят пътуванията на европейските граждани в страните от Шенген, а в същото време да засилят контрола по външните граници.

В момента част от шенгенската свободна зона са почти всички държави - членки на ЕС. Изключение са Великобритания и Ирландия. Те изпълняват някои от шенгенските ангажименти, но отказват да отворят напълно границите си, разчитайки единствено на шенгенската информационна система (ШИС). България, Румъния и Кипър са подписали споразумението, но все още не са изпълнили всички критерии по присъединяването. По-особен е и случаят с Дания, която е част от шенгенското пространство, но има право да излезе от него, като продължи да спазва някои от поетите ангажименти.

Част от зоната са и няколко държави, които не са членове на ЕС - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. В Шенгенското споразумение има клауза, при която някои държави могат временно да замразяват участието си при извънредни случаи. Наскоро Португалия беше изключена от Шенген заради провелата се в Лисабон среща на НАТО. По този начин беше затегнат контролът по сухоземните граници на страната, за да бъдат избегнати терористични заплахи.

Присъединяването на България
България работи за присъединяването си към шенгенската зона от влизането ЕС през 2007 г.  Голяма част от критериите, които трябва да покрие държавата, са основно технически. Те включват стриктни проверки и контрол на външните граници (сухопътни, въздушни и морски), за които са необходими опитни служители и добра техническа база, включително информационна система и мрежа за видеонаблюдение.

Необходима е хармонизация на условията за допускане на територията на страната с тези за влизане в шенгенското пространство, както и на правилата за издаване на визи и на разрешения за краткосрочен престой. Трябва да съществуват всички условия за засилено полицейско и правно сътрудничество с останалите държави от Шенген.

Страната трябва да докаже възможността си да защитава данни и да работи с шенгенската информационна система. Изпълнението на тези критерии от страна на България се проверяват от инспектори от държавите членки, от Еврокомисията и Съвета на ЕС. Те отчитат извършеното и издават доклади с препоръки, както и за готовността на България за присъединяване към шенгенската зона.

Шенгенската информационна система
Шенгенската информационна система е сърцевината на целия механизъм. Това е обща база данни, създадена и използвана от всички държави - членки на шенгенското пространство.
Системата съдържа данни (сигнали) за определени издирвани или контролирани лица и вещи, лица с отказ за влизане, необходими за запазването на шенгенското пространство като територия на "свобода, сигурност и правосъдие".

ШИС се състои от централна система в Страсбург и системи с национални данни, свързани с нея, които се използват за въвеждане на информация и извършване на справки. За момента ШИС съдържа близо 15 милиона сигнала от държавите членки.

Положителната страна на членството
+ Българските граждани ще минават през границата с Румъния и Гърция още по-бързо и по-лесно, тъй като няма да бъдат проверявани документите им. Паспорти и лични карти на българи няма да се проверяват и на летищата в държавите от шенгенската зона.
+ За да бъде приета в Шенген, България ще изпълнила всички технически изисквания, което би трябвало да означава по-строг контрол на външните граници на зоната и по-малко контрабанда.
+ Приемането в Шенген би означавало по-голямо доверие към България, включително увеличаване на шанса за отпадане на визите за САЩ.
+ Достъпът до ШИС създава по-добри условия за бърз обмен на информация за разследвани престъпления, за издирване на изчезнали хора, бегълци от правосъдието или "опасни лица", за търсене на откраднати коли и вещи.

Негативната страна на членството
- Ако в момента България е най-вече транзитна зона за хора, които търсят убежище, то присъединяването към шенгенската зона ще превърне държавата в крайна цел на бежанци и нелегални имигранти.
- Премахването на граничния контрол ще улесни не само туризма и законния бизнес, но ще бъде по-лесно преминаването на престъпници, незаконни стоки, трафик на хора, дрога, оръжие.
- Контролът по външните граници на зоната ще бъде по-затегнат, което ще затрудни влизането от съседните Сърбия, Македония и Турция.
- Отпадането на граничните проверки няма да се случи изведнъж, а постепенно. Шенгенските правила ще се въвеждат в продължение на няколко месеца на сухопътните и морските граници и летищата.