Българските ученици хич не са сред отличниците или много добрите в света.

Точно обратното - 41 на сто от тийнейджърите на 15-годишна възраст са на критичния праг на грамотността по четене. Средният праг на съучениците им от света е 24%.

Не става дума за сричане, а за умението да се разбира текст, да се анализира, да се извлича информация от него. И то не само от романи, а разчитане на таблици, графики и диаграми.

Точно на обяд в София, Париж, Вашингтон, Брюксел, Берлин, Токио, Мадрид и Мексико бяха отворени и оповестени резултатите от изследването PISA на учениците от 65 държави. Това е най-авторитетният анализ, който мери нивото на грамотност за четене, математика и обществени науки. България участва в програмата за четвърти път (изследването е направено 2009 г).

Средното ниво на точките по PISA е 500. Българските ученици са изкарали 429 и ние сме на 46-а позиция. В нашата група са Румъния, Сърбия, Мексико и Тринидат и Тобаго. Първите места се държат от азиатските държави, като безспорният отличник е Шанхай - Китай, с 556 точки. На второ място е Корея с 539 точки. Досегашният фаворит - Финландия, се е “сринал” на трето място. На последно е Киргизстан.

По-интересното обаче е как се развиват българските ученици. 4508 гимназисти от 179 училища в цялата страна са решавали тестовете за четивна грамотност. Те се правят изцяло от международния институт, който подготвя PISA, поясни ръководителката на изследването за България Светла Петрова от националния ни тестови център към просветното ведомство. Тестовете са 13 и се решават за 2 часа.

Най-добри са учениците от профилираните гимназии. Най-зле е в тези, в които няма профили. По-тревожни обаче са другите факти: Едва 2,8 на сто от 15-годишните покриват критериите за отличен и много добър. За останалите държави средният праг е 7,6 %, а за Шанхай - 21,7.

Ако у нас средното ниво се държи от почти половината от гимназистите, то за света този процент е 24.

Нивата на оценяването на уменията по четене са общо шест. Според нея знанията за шесто равнище се покриват от 0,2 процента от гимназистите, а на пето - от 2,6 на сто. Под второ равнище учениците не са неграмотни, а притежават елементарни познания по четене и интерпретиране на текстове, поясни Петрова.

Най-висок е средният резултат при обобщаването и тълкуването на информацията от текстовете и тук в международните класации сме добре. Лоши са оценките при осмислянето на текстовете, категорични са експертите.

Още по-изумителен е резултатът от тестовете в оценките между момичета и момчета. Българските девойки водят с 61 точка пред момчетата по знания. Това по критериите на PISA се равнява на 2 години обучение повече или момичетата са с 2 класа по-нагоре по знания. За света това съотношение е 1 година или разликата в точки между момичета и момчета е 39. Девойките са на първите места в шестото ниво на знанията, докато 52 % от момчетата са под второ равнище.

Нямаме обяснение на този факт, на пръв поглед може да се каже, че училищната среда у нас очевидно е по-благоприятна за момичетата, обясниха експерти. Те не скриха, че една от причините за това може да е и феминизираната преподавателска гилдия.

Международното изследване отчита и факторите, които влияят върху образованието. Тук също има прелюбопитен извод: българските ученици копират модела на живот и образование на родителите си, а в семейството доминират майките. По света социалният фактор нямал толкова голямо значение при избора на образование и самото обучение. Друг критерий, който се отчита, е броят на книгите в дома на ученика. При нас масовият случай е около 100 книги в семейство. Но 1/4 от учениците са написали, че “четенето е пълна загуба на време”. Масово четат девойките, но ... списания.

Тези, които са посочили, че все пак четат за удоволствие, имат и най-високите резултати и са в групата на онези 2,8 на сто от отличниците. Добрата новина за нас от тази четвърта PISA е, че сме подобрили резултатите си в сравнение с 2006 г., каза Петрова. Тепърва предстои експертите да мислят как ще използват изводите, за да оправят учебните програми на учениците. Не сме много доволни от резултатите, заключи зам.-министърката за средното образование Милена Дамянова.

Малко факти:

- Българските 15-годишни ученици са на 46-а позиция по ниво на грамотност при четенето в сравнение със свои връстници от 65 държави.

- Момичетата водят с 2 години от развитието си в областта на образованието момчетата.

- 52 на сто от момчетата имат елементарни познания по четене

- Повече от 1/4 от децата определят четенето на книги като загуба на време.

- Ученичките се съсредоточават само върху списания.

- Майката е определяща за образоваността на детето си. Нейният модел на поведение, грамотност и образователен ценз се следва от децата й.

- Само в България социално-икономическите фактори са решаващи при обучението и трупането на знания за учениците. В останалите държави бедността не е мотив за неграмотност, както и обратното.

- За 10 години (2000-2009) международни тестове ние сме на нивото от 2000 година, но сме преодоляли срива от 2006 година.

- Следващата голяма проверка ще е през 2012 година за грамотността по математика.

Кои са държавите отличнички в изследването за грамотност на PISA:

1. Шанхай - Китай

2. Корея

3. Финландия

4. Хонконг - Китай

5. Сингапур

6. Канада

7. Нова Зеландия

8. Япония

9. Австралия

10. Холандия

11. Белгия

12. Норвегия

13. Естония

14. Швейцария

15. Полша

16. Исландия

17. САЩ

18. Лихтенщайн

19. Швеция

20. Германия

21. Ирландия

22. Франция

23. Китайски Тибет

24. Дания

25. Великобритания

26. Унгария

27. Португалия

28. Макао - Китай

29. Италия

30. Латвия

31. Словения

32. Гърция

33. Испания

34. Чехия