Точно в 11.00 ч. днес площадът пред Народен театър „Иван Вазов” се превърна в арена на недоволство, сбрало цялото кинаджийско и отчасти театрално воинство, обединено в популярния код „ОСТАВКА”.

Под звуците на композиции от популярни любими кино мелодии от любимото кино минало и съвременото кино битие, родните режисьори, продуценти и актьори казаха „Не” на оглавяващите културната политика. Началото започна със слово на актьора Валентин Ганев, който от днес отказва да участва в работата си като член на културни комисии към културното министерство по оценяването на проекти. Същата вечер преди спектакъла „Пигмалион” в Народен театър „Иван Вазов”, актьорът ми показа копие от молбата си, с която напуска оценителните си ангажименти към Министерство на културата. 

През деня след Валентин Ганев щафетата бе поета от режисьорката Иглика Трифонова и продуцентката Росица Вълканова, които прочетоха наградите на всички киноленти през последните 20 години, откроили българския киноизказ на новото време. Аактьорът Стефан Мавродиев акцентира на феодалното мислене на управляващото мнозинство. Стефан Китанов допълни картината на отношението на културните администратори спрямо българското кино, а режисьорката Зорница София подаде в емоционалното си слово  ръка и на препатилите актьори жертви на театралната реформа. Група „Джендема” и Васил Гюров с музика и слово затвърдиха позицията, че ако театърът и киното загинат, подобна съдба ще застигне и музикалната гилдия.

Преди началото на този протестно музикален джемсешън на сабралото се воинство бяха раздадени агитационни листовки, в които към премиера се задават любопитни въпроси от рода на: кога ще се самосезира прокоратурата с оглед нарушаване  Закона на филмовото производство, кога министърът на правосъдието ще се произнесе дали е допустимо в закона за държавния бюджет да съществуват фрази като „при възможност” и „до” броя филми, което може да означава и „нула средства, нула филми”. Един от категоричните въпроси  бе: „Г-н Премиер, на знаете ли, че „Ню Имидж” и „Бояна филм” не са българско кино? Но най-закачливият въпрос, заслужаващ тотална адмирация, се състоеше в „Стопроцентови мъже и красавици - кой на кого плаща и от чий джоб?”

Кинодейците, както всеки артист, оглявяват протест, ръководени от своята накърнена чест, защото, когато техният висш мениджър, ръководител на културното ведомство, ги нарича по националния ефир „некадърни лапачи на държавни субсидии”, естествено е да се почувстваш огорчен и разочарован. След този протест новото име на г-н Вежди Рашидов е Вежди „Гафа”, но всъщност най-големият гаф, че в едно общество, търсещо своята крехка демокрация, до този момент никой не разви диалог с творците и страстите, вероятно ще предизвика множество форми на нови протестни акции. А добре би било, когато някой обещае, че всяка грешка от хоризонта на управлението ще бъде коригирана, все пак да не се стига до рецидиви от рода на Вежди, Дерелиев, Донев, Тодоров и сие гафове.

* Свободата е относителна, свободата е приблизителна - е рефренът на песента на Джендема