До 18 000 евро за момченце и 14 000 евро за момиченце.

Това са цените, които се плащат в Гърция за наши бебета, съобщи вчера секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора Антоанета Василева, пише "Монитор".

„Тези цифри са по неофициални данни”, обясни тя.

Майките, които продават децата си, обикновено са от ромски произход и са изпаднали в големи финансови затруднения. По данни на комисията през миналата година са регистрирани седем такива случая. За 2010 г. още няма статистика, но Василева обясни, че бройката със сигурност ще е по-висока.

„Досега районът, в който имаше бум на продажби на бебета, беше с. Каменово, Бургаско, но сега вече имаме много случаи и в с. Каменар, Варненско. Засечени са такива престъпления и в плевенските села. Просто трафикантите са усетили, че от това има много добър приход”, коментира тя. Най-често на майките се обещавали между две и четири хиляди евро, за да продадат децата си.

Понякога мизата падала и по-ниско. Имало дори случаи, в които родилките получавали жълти стотинки.

Трафикът на жени в границите

на България е почти равен на международния, каза още Василева. В момента съотношението е 45/55 в полза на прехвърляните зад граница. Движението на хора е предимно от Северна към Южна и Източна България. Най-често момичетата са принуждавани да проституират около зимните и летните курорти в района на Варна, Бургас, Сандански и Пампорово. „Има една много ясна тенденция Варна и регионът да се превръщат в място за набиране на жертви за тяхната експлоатация и в дестинация. Там има включително и жертви чужденки от Полша и Молдова”, коментира Василева.
Българската система за реинтеграция на жертвите на трафик все още не работи достатъчно добре.

Често пъти жертвите не могат да се върнат при семейството си, защото нямат такова или пък не получават подкрепа от близките си. В същото време за децата, жертви на трафик, държавата осигурява подкрепа в рамките на 6 месеца. След това връзката с тях се губи и не се знае дали отново не са извън страната.

Много от българките, заловени в чужбина, пък изобщо не искат да се върнат у нас.

В повечето западни държави услугите по реинтеграция се предлагат изцяло от НПО-та, като държавата отпуска бюджет за това. Практиката у нас все още е за този процес да се грижат институциите. В същото време правата на жертвите на трафик са регламентирани в няколко закона и това прави процедурата тромава. „В момента се готвят законови промени и те са в посока

да подобрим работата по закрила

на жертвите и тяхната дългосрочна реинтеграция.  Има пропуски във връзките между Закона за борба с трафика на хора, Закона за здравето и Закона за социалното подпомагане”, обясни Василева.