Учителите получават около 2500 евро на месец и вече се чуват гласове, че заплатите им са твърде ниски за стандарта във Финландия.

Изабела Камински, EUObserver

Финландските ученици за пореден път надминават европейските си връстници - и повечето свят - в международното изследване PISA за 15-годишните. Страната е на второ място в международната класация за 2009 г. сред 34 държави - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. С включването и на партньорските на ОИСР икономики Финландия "изпада" на трето място, изпреварвана само от Шанхай и Корея (макар че Хонконг, Сингапур и Тайван имат малко по-високи резултати по математика). Къде е ключът към успеха на тази малка северна страна?

Според изследването настоящият успех на Финландия се дължи на бавно, но устойчиво развитие през последните 4 десетилетия, а не на ударни реформи, осъществени от определен политически лидер или партия. От ключово значение се смята фактът, че финландската образователна система е една от най-егалитарните в света. Тук принципът на пълния обхват се взема на сериозно още преди децата да започнат задължително образование на 7-годишна възраст. Всички общини са задължени да осигуряват дневна грижа за малките и почти всички деца посещават целодневна детска градина срещу скромна такса, която зависи от дохода на родителите. От 2001 г. всички деца на 6 години имат право на безплатна предучилищна подготовка.

Държавните училища не са селективни - всеки ученик има гарантирано място в учебно заведение в близост до дома му, а образованието е почти безплатно, включително учебните помагала, храната, здравната грижа, специалните потребности, допълнителните занимания и транспорта в селските райони.

Хомогенност

Във Финландия почти не съществуват еднополови паралелки в училищата, а всички деца -

включително тези със сериозни образователни затруднения, преминават една и съща основна учебна програма. Системата има ефективни програми за превенция на отпадането от училище и антисоциалното поведение, в почти всички големи училища има психолог.

PISA 2009 показва, че тази стратегия на пълен обхват дава резултати. Макар че разминаването между момчета и момичета продължава да съществува - момичетата се представят значително по-добре в науките, а момчетата имат леко по-високи резултати по математика, резултатите са много сходни в цялата страна и почти не се наблюдават различия между училищата в градска и селска среда. Друго забележително постижение е, че социално-икономическият статус на детето не оказва силно влияние върху представянето му. Подобна тенденция се наблюдава и в други европейски страни като Норвегия и Естония.

Сериозно влияние оказва стремежът най-зле представящите се деца да бъдат обучени до достигане на определен стандарт. "Силата на финландската образователна система е в това, че и по-слабите ученици притежават по-добри знания и умения от връстниците си в същата група от другите страни", обяснява проф. Юни Валиярви, директор на Института за образователни изследвания. PISA показва още, че най-умните деца във Финландия се представят по-добре от най-умните в други европейски страни, а по математика отстъпват само на отличниците в Швейцария. "Излиза, че специалната грижа към по-слабите ученици повдига средния резултат, но от друга страна не пречи на най-добрите ученици. Или иначе казано, равните възможности и развитието на най-добрите деца не са алтернативи, а цели, които се подкрепят една друга", обяснява проф. Валиярви.

Анализаторите от ОИСР пък пишат, че страни като Финландия "комбинират високи средни резултати с равни възможности и имат висок дял на най-добрите ученици, което показва, че отличното представяне и равенството вървят ръка за ръка".

Образователен туризъм

Финландия е толкова успешна, че служи за пример на международни институции и образователни системи по целия свят. Стотици учители от различни държави са посещавали Хелзинки като "образователни туристи", за да видят какви идеи биха могли да пренесат в родината си. Настоящата учебна програма за децата от 3 до 7 г. в Уелс например ползва за модел предучилищните системи на Финландия и Германия.

В успеха на Финландия обаче има и определени социални и културни аспекти, които по-трудно могат да бъдат изнесени зад граница. Фактът, че младите хора са в час със събитията в обществения живот например, може да обясни отличните им резултати по четене: 85% четат вестници по няколко пъти в месеца. А PISA ясно демонстрира, че учениците, които четат за удоволствие, имат по-високи резултати по четене.

Друг важен аспект - учителската професия е много уважавана във Финландия. Освен това, за да преподаваш във финландско училище, дори в началните класове, трябва да имаш най-малко магистърска степен. Начален учител е най-популярната професия сред младите хора и едва около 15% от кандидатите за обучение се приемат.

"Финландската система е преобладаващо основана върху доверието - обяснява проф. Валиярви - населението вярва на учителите, а може би учителите имат повече доверие в учениците отколкото в много други страни. Тук учителската автономност е силна и външният контрол е незначителен. Това поддържа висок статут на учителите във финландското общество". Преподавателите във Финландия сами си правят учебните часове и сами решават как да поднесат учебната програма. В училищата се ползват стандартизирани тестове, но резултатите на децата не се вземат предвид при разпределението на ресурсите.

Средностатистическият клас във Финландия е сравнително малък - под 20 деца, но има мнения, че трябва да се върви към още намаление. И това не е единственият проблем - учителите се оплакват от ниските си заплати. Преподавател в средно училище получава около 2500 евро на месец плюс още 100-300 евро добавки за извънреден труд и допълнителни часове. След 5 години стаж, заплатата започва да расте с около 5% през няколко години. През 2009 г. средната заплата в частно училище е била 2939 евро, т.е. заплащането е долу-горе същото като в държавните училища.

Парите

Разбира се, кризата не подминава и Финландия. Вече се наблюдава намаление на допълнителните форми на обучение извън традиционните часове. Възможностите за нова техника и модернизиране на класните стаи са свити почти само до програмите с европейско финансиране. Чуват се гласове за по-големи класове, на места вероятно ще се стигне до съкращения на психолози и преподаватели за деца със специални потребности.

Една от основните причини за хомогенната картина на финландското образование е именно в това, че макар училищата да са към общините, правителството осигурява по-голямата част от тяхното финансиране. Орязването на държавните субсидии заплашва равнопоставеността на всички училища, тъй като означава, че те ще започнат да зависят повече от общинските бюджети, които са много различни.

Критики

PISA не е имунизирана срещу атаки. Някои образователни експерти подчертават, че Финландия е с високо развита икономика и много ниски нива на имиграция в сравнение с други държави. Факт е, че по-малко от 5% от финландските ученици попадат в групата на 15-те процента най-бедни за ОИСР. Много от най-слабите социално деца обаче са устойчиви, т.е. статусът им не определя представянето им в училище.

Всъщност за финландския успех може да има съвсем прозаични причини. Финландия е слабо населена страна с едва 600 000 ученици, посещаващи 4000 училища. Система в такива малки мащаби е лесна за организация и потенциално много по-ефективна от тези в държави с по-голямо население. "Нашите интелектуални ресурси са по-ограничени в сравнение с по-големи държави и следователно ние трябва да ги използваме по-рационално - обяснява проф. Валиярви. - Ако едно дете отпадне от училище, то няма да намери място на пазара на труда и в живота като цяло. В дългосрочен план това ще навлече по-големи социални разходи, включително и по-голяма криминална активност". Международното изследване като че ли подкрепя тази теза. "Някои от най-добре представящите се страни имат ограничени природни ресурси - Финландия, Сингапур, Япония. Там образованието има висок статут, защото обществото съзнава, че трябва да разчита на интелектуалните си ресурси, а те зависят от качеството на образователната система," отчитат авторите на доклада за PISA 2009.

За разлика от много други отличници обаче, реформите във Финландия са се развивали бавно и внимателно в продължение на десетилетия, радвали са се на широка и устойчива политическа подкрепа при много правителства и са толкова преплетени с дълбоки културни фактори, че на практика са здраво вкоренени в училищното ежедневие, отчита анализът. До такава степен, че тези реформи се смятат просто за начина, по който се прави образование във Финландия.