Но тази е супер, викаме й баба Пена Гъзарката, въпреки че на нея думата баба хич не и подхожда, защото духът и е младежки.
Сутрин рано ще я видиш с внучето Янко да правят гимнастика на терасата. По-късно го кара с мотора на училище. Затова и викаме Гъзарката, защото няма друга такава баба, да кара мотор. А тази е в непрекъснато движение, все бърза, все припира, затова е и на мотор – за да не чака с колата по светофари, а се шмугва между колите. Целият й живот минава на бързи обороти. Където отиде, раздвижва хората. Това й е редовната реплика: ”Движение, баба, движение, че живота е кратък. Трябва да вземем повече от него.”.

Като остави Янко на училище, яхва мотора и на обиколка по хипермаркетите и моловете. Знае всички цени, къде какви промоции има, следи брошурите. Навсякъде я познават, защото внася ред, дисциплина и движение по касите. Като се развика от края на опашката:
- Не се мотайте, хора. Приготвяйте навреме парите. Един да слага на касата, друг да прибира. Движение трябва, баба, движение – и бързо раздвижва опашката. Така прави навсякъде.

Един ден й се обадила личната лекарка за профилактичен преглед, защото тя сама за щяло и не щяло не стъпва там, нали ви казвам – не е като другите бабички. Тя отива и що да види, пред кабинета двадесет пенсионери на раздумка. Прилошало й, как ще седи толкова време и познайте какво станало? Баба Пена Гъзарката набързо ги раздвижила. Сложила диагнози в коридора, на кой казала аналгин за болки, на кой аспирин за раздвижване на кръвта, някой се засрамили, че стоят без причина:

- Абе, хора, луди ли сте , да чакате по опашки и да се тровите с лекарства, не ви ли е скъп животът?- а накрая и самата тя си тръгнала.
Затова и хората я уважават, защото внася оптимизъм и движение, кара ги да грабят с пълни шепи от живота.
Няма да видиш баба Пена на пейката пред блока да клюкарства с другите баби. Тя е взела внучето Янко и на стадиона с момчетата, раздава го съдия и все вика:
- Движение, баба, движение. Подай топката, не се клати като бабичка, бягай, бягай.
Затова и децата я обожават. Видят ли я да се връща с мотора, й викат от терасите:
- Бабо Пено, ще ритаме ли?
А тя с два пръста свирка: „Хайде всички долу.” Така учи децата на ред и дисциплина – бързо да учат, за да имат време за спорт, че движението му е майката. Спортът бил здраве.
Един ден почина бай Кольо от втория етаж и целият блок се изнесе на гробищата. Просто сме много задружни и всички решихме да почетем покойника. Гледаме баба Пена Гъзарката най-отзад навела глава, мълчи. Тъй като всички сме свикнали да бърза, отдръпнахме се настрани да мине първа, да си вземе сбогом, а тя ни изненада:
- Движение, баба, движение, но с мярка. Аз за тука не бързам, чакам си реда.
Ей тъй, засмя ни дори на погребение със своите мъдри думи. Сигурно и бай Кольо се е засмял някъде там отгоре като я знае каква е бързачка, а чака реда си. Такава е тя нашата баба Пена – бърза, но където трябва, живее живот на пълни обороти и граби от него, докато може.

Габриела Антонова Стефанова е на 11 години. Тя е възпитаничка на Литературна школа "Роса", водена от Мариан Желев, когото освен с романите му, познавате и с изящните му текстове във ВарнаУтре.бг. На него дължим и подбора на творбите на авторите от школа "Роса".