При този размер на линията на бедност у нас преди две години под прага на бедността са живели 1 657 000 лица, което представлява 21.8 % от българското население, пише money.bg.

Нашата страна попада сред държавите с най-висок относителен дял на бедност в ЕС заедно с Латвия (25.6%), Румъния (23.4%), Гърция (20.1%), Литва (20%), Испания (19.6%) и Естония (19.5%).На другия полюс с най-ниско равнище на бедност в ЕС са Чехия (9%), Ирландия (10.1%), Холандия (10.5%) и Словакия (10.9%).

Основният риск за изпадане в бедност на преобладаващата част от домакинствата се определя от тяхната икономическа активност и участие на пазара на труда. Най-голям е делът на бедните сред безработните лица - 52.2%.

Икономически неактивните като цяло също са сред онези групи, за които рискът да живеят в домакинства с доходи под прага на бедност е особено висок. 36.5% е делът на лицата, живеещи под прага на бедността сред пенсионерите.

Данните показават, че 7.4% от заетите лица също живеят под прага на бедността, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е 4 пъти по- висок от  работещите на пълно работна време.

От НСИ допълват, че само 3.9% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 2.2% - цветен телевизор, 12.4% - автоматична пералня, а приблизително 37% твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

В същото време 59.8% от домакинствата посочват, че не могат да си позволят със собствени средства едноседмична годишна почивка извън дома, а 58.4% че не могат да посрещнат неочаквани финансови разходи със собствени средства - като например неочакван ремонт на жилище, внезапно заболяване и други.

Изследването се провежда върху 4 годишен ротационен панел от обикновени домакинства.

Пълният доклад вижте на nsi.bg