Реакциите на скандалния факт, че близо половината действащи и бивши посланици са свързани с тайните служби на комунистическия режим, показаха, че в днешния момент страната не е в състояние да води единна външна политика, пише в. "Дневник" в днешния си брой.

Правителството обяви, че иска да отзове шефовете на мисии, огласени като агенти на бившата Държавна сигурност, а президентът Георги Първанов, с чийто указ те се назначават, заяви, че няма да се съгласи с подобна стъпка и обвини кабинета в "политическа чистка".

Темата поляризира политическите сили и предизвика остра реакция на граждански организации. От "Синята коалиция" настояха за незабавно отзоваване на осветлените от комисията по досиетата дипломати и внесоха лустрационни промени в закона, който урежда дейността им.

Лидерът на ДСБ Иван Костов предложи парламентът да гласува решение, с което да задължи правителството да оттегли огласените с агентурно минало посланици. Това според него ще даде основание на кабинета да действа, независимо от съпротивата на Първанов.

От БСП пък настояха "да се пази честта на посланиците", а бившият външен министър Калфин дори нарече огласяването им "безобразие".

Според огласените ден по-рано резултати от проверката на комисията по досиетата от сегашните посланици, 33-ма са свързани с ДС, от които 13 управляват мисии в столици на държави от ЕС, сред които Лондон, Рим и Берлин. Агент на ДС е и посланикът на България в ООН.

"С тези хора трябва да се разделим", беше първата реакция на премиера Бойко Борисов преди заседанието на кабинета в сряда. Президентът Георги Първанов обаче даде да се разбере, че няма да допусне това да се случи.

Първанов обяви посланиците с досиета за хора, които "от 20 години работят за демокрацията и благодарение на които България е влязла в ЕС и НАТО", и предупреди, че категорично се противопоставя на "идеите за лустрация и чистка по политически причини" сред дипломатите.

По конституция посланиците се назначават и отзовават с указ на държавния глава по предложение на Министерския съвет. Няма срок за издаване на такъв указ, нито начин правителството да заобиколи президента.

Същият казус се разигра между Борисов и Първанов в края на миналата годината, когато президентът отказа да отзове посланиците на България в САЩ и Турция заради изборни нарушения. В крайна сметка заради скандалните обстоятелства около тях посланиците бяха принудени сами да си подадат оставките.

В сряда премиерът и външният министър даваха различни сигнали до каква степен правителството е склонно на компромиси с оставането на агентите на ДС на посланическите постове. Минути след като Борисов обяви твърдото намерение да бъдат сменени, външният министър Николай Младенов даде пресконференция, на която обясни, че това ще стане, но "след внимателна преценка", тъй като "сред тях има хора, които наистина съвестно са работили за България", повтаряйки и тезата на президента, че  България е влязла в НАТО и в ЕС с някои от тях

Младенов акцентира на намерението за законови промени, които да блокират тази практика вбъдеще.
Дипломатически източници разтълкуваха нюансите в позицията на Младенов като опит да избегне директен сблъсък с Първанов. Те коментираха, че ако се стигне до ситуация, в която правителството е свалило доверието си от тези посланици, а президентът отказва да ги оттегли, това ще е пагубно за дипломатическата служба и за образа на страната.

Граждански организации обаче настояха за категорично решение за отзоваването им със същия аргумент - че представляването на България от лица, свързани с репресивния апарат на комунистическия режим, е пагубно за авторитета на държавата пред цивилизования свят.

Късно в сряда все пак от Външно министерство разпространиха изявление на министъра, че "дипломати с обвързаност с бившите тайни служби няма повече да представляват съвременна България". "Първата стъпка на министерството ще бъде отзоваването на висши дипломати, които са изпратени на задгранична командировка с акт на външния министър (консулите, бел. ред).

Освен това правителството ще се обърне с искане към президента за предсрочно отзоваване на посланици и постоянни представители, които са в списъка на комисията", се казва в съобщението. Ще поискаме отзоваването на абсолютно всички посланици с агентурно минало, потвърдиха от екипа на Младенов.

Информацията за българските посланици - агенти на ДС, беше разпространена и от световните информационни агенции. Министър Младенов дори разказа, че часове след огласяването им в понеделник "един от външните министри на страна от ЕС ме попита дали ще бъде отзован българският посланик от неговата страна". Опасения за международната реакция изрази и премиерът.

"Много ме е срам от тези назначения. Не знам как утре ще си погледна колегите в Съвета в Брюксел и не знам как ще отговоря ако ми кажат "вярно ли е, че си пратил посланик". Те не знаят кой ги е пратил - предишното правителство и президента", заяви той. Фактите обаче сочат, че 15 от действащите посланици, свързани с ДС, са предложени от правителството на ГЕРБ.

Попитан не мери ли с двоен аршин посланиците с досиета, при положение, че защити министър Божидар Димитров, който също е агент на Държавна сигурност, премиерът отговори: "За един човек не е двоен аршин. Министърът е само един и то без портфейл, а посланиците с агентурно минало са 50%".

За един човек не е двоен аршин. Министърът е само един и то без портфейл, а посланиците с агентурно минало са 50%
Борисов на въпрос за защитата на Божидар Димитров