Кметът разглези хлапетата, като им отпусна близо седмица "снежна ваканция" миналата година. Сега те си я търсиха пак като завещано.

Според някои (възрастни) - заслужено: виелицата в петък сутринта беше силна, рейсовете закъсняваха, беше хлъзгаво и много студено.

Според други (пак възрастни) - нищо им няма, не може при всеки сняг да спират учебните занятия.

Според децата - в училищата и в четвъртък, и в петък, беше студено, всички седяха в класните стаи с якета, някои са вървели с часове до школото, други са висели по спирките, някъде е нямало ток и не са учили, в повечето класове е имало много отстъстващи.

Какво всъщност се случи в петък? Децата официално бяха на училище. Някои (неофициално) не отидоха. Едва ли ще получат отсъствия за това, което ще рече, че училищните и общинските власти дават своето мълчаливо съгласие родителите сами да решават да ходи или не детето им на училище в студа.

Само че това е несправедливо, вредно и опасно. Защото школото не е забавачка. Тоест място, където пращаме децата, за да не ни се мотаят в краката, докато си вършим другата работа.

Първо, не можем да стимулираме децата да се огъват при най-малкото препятствие. Второ, как да ги спасим от лицемерието, което ни заобикаля, щом не ги пускаме на училище, а целия ден са навън - да си поиграят с редкия за Варна сняг? Трето, кому са нужни часове по 20 минути с ръце, замръзнали от студа в стаята? Четвърто, какъв е смисълът да се отменят занятията в 8 сутринта, когато първата смяна е отишла до училищата, при това в първите часове на деня, когато е най-студено, заледено, неизчистено и обезавтобусено?

От всички тези взаимноизключващи единна теза въпроси хич не ви стана ясно аз на коя страна съм: за снежна ваканция или против нея (жокер: моето дете отиде на училище, но защото само реши така). Не разбрахте, защото не им беше такава целта. И защото моето мнение е, че трябва да има ред и дисциплина. Пък тогава нека и 10 дни не ходят на училище.

Общинската администрация трябва да изработи адекватен механизъм за обявяване на извънредни ваканции: при какви условия ще става това и как ще бъде оповестявано.

Не можем да искаме от българските деца да са на училище при -10, само защото това са смешни температури за Москва и Осло, например. Нашите деца не са нито калени, нито екипирани за такива студове. Не са пригодени автобусите, улиците и училищата ни за подобни нетипични за нашите географски ширини отрицателни стойности.

Можем, например, да вкараме в закона за защита на децата член и алинея, според които при температура под -5 родителите да са длъжни да осигурят топъл и навремен транспорт на учениците (да няма зъзнещи по спирките или залитащи под напора на вятъра из преспите). Но от това ефектът ще е същият като от забраната деца под 14 години да остават сами у дома. Пък и не решава проблема със студа в класните стаи. Дали пък да не ни задължат при -5 да заменяме учебника по литература (като най-дебел) с духалка?

Затова трябва да се примирим, че сме прекалено топлокръвни (и като начин на мислене), за да функционираме нормално при минусови температури. И общината да регламентира, че не се учи при температура от -5 градуса (или още по-добре нека да е важна температурата в графата "усеща се като", защото тя отчита и пронизващия леден вятър). Значи или се знае, че се отменят занятията при признати -10 в "усеща се като" според официалната информация на Института по метеорология на БАН към 7 часа сутринта или измисляме някой друг по-оригинален показател. Например, навреме или със закъснение се движи автобус номер 14, чийто маршрут е достатъчно дълъг и показателен за ученикопотоците в града?  Ако в интервала между 6.30 и 7 се окаже, че 14-ската закъснява с повече от 10 минути от графика си, общината в 7.00 обявява "дървена, снежна, ледена" или каквато ви хареса ваканция. Обявява го на предварително уговорено и оповестено на всички родители, учители и ученици още на 15 септември място: адрес в интернет, медия, телефон със записано електронно съобщение, а защо не и със SMS до всички родители.

Иначе ще има хаос и децата ще са вечно убедени, че имат повече право на ваканции, отколкото задължение да ходят на училище.