Българинът драматично е ограничил потреблението си.

Всеки трети българин пести от храна, за да може да се вмести в месечния си бюджет, пише "Сега". Хората гледат да не ходят на прегледи при лекар и мръзнат, за да си докарат по-ниски сметки за ток и парно. В резултат няма търсене и кризата вече видимо преминава от строителството към търговията. Това заяви вчера програмният директор в "Отворено общество" Боян Захариев, който представи данните от национално представително проучване на домакинствата. Първата фаза от изследването е проведено сред 2400 души през февруари - март т.г., а втората, която бе представена вчера - през септември.

Основната причина за затъването на търговията е, че домакинствата у нас гледат да харчат все по-малко заради непрекъснатите приказки на управляващите и на бизнеса, че доходите на работещите и на пенсионерите ще останат замразени за години напред. Над 40% от българите са намалили ползването на ток, вода и отопление заради кризата. Всеки трети отлага покупките на дрехи и обувки. Още по-драматичното е, че 8% от българите не си дояждат и пропускат хранения, за да могат да вържат двата края. 50% от хората, които взимат под 300 лв., пестят от основни хранителни продукти. Близо всеки пети българин е започнал да купува по-малко лекарства, а всеки десети отлага преглед при лекар, за да не дава пари. Все още кризата не е принудила българина масово да спре децата си от детска градина, от училище или от университет, но при 4% от хората с по-ниски доходи се е стигнало и дотам. Цели 21% от населението са в риск от бедност - равнище, което остава все така високо както през февруари т.г., така и през септември.

Според анализатори и икономисти управляващите трябва да спрат да говорят, че доходите ще останат замразени, защото това плаши хората и търсенето още повече стагнира. В събота финансовият министър Симеон Дянков даде надежда, че пенсиите ще се вдигнат през 2011 г.

В сравнение с февруари сега усещането на домакинствата за лошото въздействие на кризата леко е намаляло - засегнатите са спаднали от 24 на 19%. Броят на анкетираните, които се оплакват от намаляване на заплатите, е намалял с една трета. А всеки трети от безработните, търсещи работа през февруари, към септември вече е назначен. В същото време обаче висшистите без работа са се увеличили от 10 на 16%. "Трябва да сме много внимателни в оптимизма си за излизане от кризата. Сигналите все още са колебливи, а и трябва да се отчете сезонният фактор", коментира Захариев.

Все още малка част от домакинствата живеят на кредит - към 4% според проучването. Мнозинството гледа да си погасява вноските навреме, но 15-20% имат просрочия от над два месеца, което не е малък процент. Всеки пети от анкетираните има спестявания.