Четирима министри от правителството на Бойко Борисов са били подслушвани по различни сигнали, твърди в последния си брой "168 часа".

Те са извън нашумелия случай за Мирослав Найденов във връзка със сигнала на ексшефката на фонд "Земеделие" Калина Илиева. Останалите му колеги, за които се говори, че са били проследявани, били Сергей Игнатов, Трайчо Трайков, Росен Плевнелиев и Александър Цветков. Първият заради скандалите с БАН, Трайков заради АЕЦ "Белене", Плевнелиев заради магистралите, а Цветков - заради скандалите в железниците. Според източниците на "168 часа" това са министрите, които разполагат с най-голям финансов ресурс в подчинените им ведомства.

"Заради това шефовете трябва да знаят какво се случва там и да могат да ги контролират дали няма да кривнат от правия път. Всичко трябва да се знае от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, нали затова са начело на партията и държавата", коментират източници от ГЕРБ. Така всеки щял да има страх и да внимава дали да изрази алтернативно мнение и дали ще иска да напуска ГЕРБ.

Освен министри в списъка с лицата, за които имало постоянни проверки, били две високопоставени дами в парламента - Цецка Цачева и Искра Фидосова, както и още няколко от министрите.

"Нямам информация да съм слушана. Но нямам какво да крия. Всички знаят, че нямам друг интерес освен държавния", заяви Цецка Цачева. Искра Фидосова отказа да коментира въпроса. Също без свое мнение дали се опасяват, че са подслушвани, решиха да останат четиримата нарочени министри.

Тези дни стана ясно, че шефът на митниците Ваньо Танов е бил подслушван в продължение на 6 месеца.

"Въобще не е само той!" - категорични са източниците на "168 часа".

"Чувствам се като в "Биг брадър". Не съм престъпник. Отдавна знам, че в ГЕРБ е пълно с хора от службите, но след това, което стана с Мирослав Найденов и Калина Илиева, вече подозирам всекиго", жалвал се министър пред свой близък. Депутат допълни, че в "Биг брадър" наблюдението е само в една къща, докато за висшите политици и чиновници - в цялата държава.
"Данните от подслушвания за други оперативни дела могат да насочат органите към нови разработки, на базата на които да се поискат допълнителни специални разузнавателни средства за високопоставени чиновници, включително министри и депутати. Щом сме приели да сме публични личности, приемаме и другия момент. Към нас има повече интерес от страна на обществеността и оттам нататък органите ще бъдат по-критични към нашите действия. Проверката на високопоставени личности не бива да се превръща в параноя", коментира депутатът от ГЕРБ Иван Петров, бивш шеф на РДВР-Хасково. Според него след като се получи сигнал, се прави предварителна проверка и става ясно дали има основание да се започне проследяване със специални разузнавателни средства. Иван Петров отказа да коментира дали министри и кои точно са проследявани.

"Ако има достатъчно данни, е нормално да се проверяват.

Това се установява, когато има информация с висока степен на достоверност", допълни Петров. Колегата му от Русе Пламен Нунев заяви, че няма информация кого точно подслушва МВР и че вероятно всички се съобразяват с казаното от премиера - всички да са в постоянен стрес, че службите ги следят.

Голяма част от депутатите на Генерала подозират, че също са обект на проверка, но нямат нищо против това.

"Откакто управлява ГЕРБ, няма чадър над никого, никой не е недосегаем", казва Фани Христова. Колегата й Стефан Дедев смята, че няма как да се подслушват всички министри и депутати, защото си има строг регламент как точно става това.
"За по-голямата част от политиците има по 4-5 сигнала - някои подписани, други са анонимни. За всеки почти са пускани някакви оплаквания. Част от тях се събират в централата на ГЕРБ, други - при премиера или при вицепремиера. Въпросът е кои са сериозни и кои не. Но за това си има начини да се проверят", коментират депутати от управляващото мнозинство.
Според ген. Атанас Атанасов от ДСБ МВР няма ресурс да подслушва всички министри и депутати.

"Биха работили само за хора, за които мислят, че има основание за нередни действия. Премиерът прави внушение, за да държи в притеснение своите министри и депутати. По-лошото е, че специалните разузнавателни средства се използват за политически цели - за да оказват натиск и върху опоненти, и върху свои, които дават сигнали, че могат да не се подчинят на партийната повеля", коментира Атанасов.

По 10-12 хиляди разрешения за използване на специални разузнавателни средства на година едва 3% от тях довеждат до достатъчно доказателства за започване на съдебна процедура.