Жена, която никога не е изпитвала страх, защото й липсва една от областите в мозъка, може да помогне на учените при лечение на посттравматични разстройства, съобщава BBC.

Според проучване, публикувано в списание "Current Biology", учените са открили жена, която по принцип не изпитва страх дори в ситуации, заплашващи живота й.

Тя била поставена в опасна близост със змии и паяци, прожектирали й филми на ужасите, затваряли в "обитавана от духове" къща. Жената обаче продължава да твърди, че изпитва всички други човешки емоции, но никога страх.  

Това е първият подобен случай, известен на науката.

Група изследователи стигнала до заключението, че жената не е в състояние да изпитват страх, защото от мозъка й отсъства едина от областите - така наречената амигдала.

Тази област на мозъка науката отдавна свързва с емоционалното възприятие - опити показват, че отстраняването на амигдалата прави животните безстрашни. Въпреки това учените за първи път се сблъскват с подобно отклонение при човек.

Като дете жената изпитвала страх и знае, че някои ситуации наистина са опасни. С годините тя губи способността си да оценява опасностите и съответно да се предпазва от тях. "Изненадващо е, че въобще още е жива", възкликва Джъстин Фейнщайн, ръководител на изследователската група.

В зряла възраст жената многократно е изпадала в такива ситуации - била е заплашвана с нож и бандити са я държали на прицел с пистолет, но така и не изпитала страх.

Изследователи от Университета в Айова наблюдавали реакциите на жената в ситуации, в които повечето хора биха изпитали страх.

Тя обаче дори поискала да подържи в ръка огромнта тарантула, с която я срещнали, защото й "било любопитно". Лекарите обаче не й позволили, защото опасността отровният паяк да я ужили била твърде голяма.

С резултатите от експериментите е запознат и Адам Пъркинс, който изучава причините за чувството на тревожност и страх в Кралския институт по психиатрия в Лондон.

По думите му, резултатите от Айова са много интересни,  тъй като това показва, че амигдалата е "нервният извор на тревожност" и причинява чувството на страх, а не емоциите като цяло.

Учените се надяват, че по-нататъшни експерименти ще им помогнат да разберат механизма на страха и обработката на тези нервни импулси от мозъка.

Това може да бъде изключително полезно при лечението на пациенти, страдащи от посттравматичен стрес - като войници на служба в горещите точки на света.

"Техният живот е отровен от страха и често те дори не могат да излизат от домовете си заради постоянно измъчващото ги чувство на опасност", казва Фейнщеайн.

Изследователите се надяват, че ще бъдат в състояние да разработят лекарства, които да действат на амигдалата по такъв начин, че да притъпяват чувството на страх и да не му позволяват да контролира съзнанието.