Плавна трансформация на администрацията, отговорна за управлението и усвояването на европейските средства ще тръгне през 2011 г с целта следващият програмен период за финансиране, започващ на 1 януари 2014 г., да заработи  нова по-ефективна държавна структура, съобщи министърът по управлението на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев, цитиран от Mediapool.

Правенето на политики ще се отдели от самото усвояване на средствата от Европейския съюз. Приемането, одобряването и разплащането на проекти пък ще става в шестте района на планиране, които най-вероятно ще заменят сегашните 28 области.

Идеята за преструктурирането на евроадминистрацията е изчистена на централно ниво и то без външен консултант, само на базата на разговори с местните власти, бенефициенти и опита на други европейски страни идо  края на годината предложението ще бъде представено на премиера Бойко Борисов, преди да бъде внесено за одобрение в Министерския съвет.

Министерстватаще определят политиките, целите и посоката на развитие, а с реалния инвестиционен процесще се заеме Агенция за развитие, която да е абсолютно стерилна политически. Така ще се получи универсален управленски орган на оперативните програми през следващия период 2014-2020 г.

Освен това ще се обединят европейският социален фонд, кохезионният фонд и европейският фонд за регионално развитие. "Така се прави икономия от мащаба, защото събирайки на едно място сегашните звена, техният състав ще намалее, ще се повиши ефективността им. Въпросът с координацията изобщо не подлежи на коментар", допълни Дончев.

На ниво райони за планиране ще се формират по-универсални междинни звена, които да започнат работа, след като проектът бъде одобрен. Те ще извършват оценка на всички местни нужни на междуотраслово равнище.

Обсъжда се вариант офисите на областните администрации да станат междинни звена, което означава, че или намаляваме броя на областните управители до шестима, съответстващи на районите за планиране, или създаваме две категории областни управители – едни "малки", покриващи сегашните области с един или двама души персонал, които по-скоро да са връзка с управителите на "големите", области, обхващащи районите за планиране", каза Дончев.

По думите му може и да се постъпи и радикално – "да имаме само шест "губернатора", а във всеки областен град да имат изнесен офис, който да се занимава с управление на държавната собственост и контрол върху законосъобразността на актовете на местните власти, защото каквото и да си говорим – това са техните функции".

Според министъра голямото предизвикателство е при контрола върху усвояването на евросредствата да не се излиза с разнопосочни сигнали от множеството звена за контрол върху европроектите.

В момента такъв се осъществява от Агенцията за обществени поръчки, управляващия орган на съответната програма, финансирала проекта, както и мониторинговия й комитет, вътрешни и европейски одитори, Сметната палата, дирекция в МВР, занимаваща се със злоупотребите при еврофондовете, Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

В края на четвъртата си година като член на ЕС България ще успее да усвои едва 10 на сто от еврофондовете, но Дончев е оптимист за ускоряване на процеса през оставащите до края на този програмен период три години.

Като се изключат най-проблемите програми - "Транспорт" и "Околна среда"- към момента останалите се движат с приблизително сходен темп, с реално изплатени съответно малко над 5 и 6 процента, заяви Томислав Дончев. Според него обаче това не трябва да е повод за прехвърляне на средства от изоставащите програми към други, въпреки че Европейската комисия позволява такава опция.

Преди време регионалният министър Росен Плевнелиев допусна възможността европари за околна среда да се насочат за строеж на пътища – дейност, неведнъж сочена като приоритет лично на премиера Бойко Борисов.