Миналата седмица шест страни от Централна и Източна Европа, сред които и България, изпратиха писмо до еврокомисарката по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг, в което призоваха ЕК "за използва същите стандарти" спрямо комунистическите престъпления, както спрямо престъпленията на нацистките режими.

В доклад на ЕК, който се очаква да бъде оповестен днес обаче, се казва, че мненията по въпроса са прекалено разнопосочни и че няма правна основа, позволяваща на Брюксел да предприеме действия. "Няма никакъв консенсус по този въпрос.

Различните държави членки имат много различни подходи", заяви говорителят на комисаря по правосъдието Матю Нюман, предаде БГНЕС.

Той заяви, че Комисията се е отнесла "много сериозно" по въпроса, но допълни, че "на този етап условията за внасяне на законодателно предложение не са изпълнени.

Комисията ще продължи да разглежда този въпрос". Източноевропейските страни посочват, че ЕС има възможност да приема закони, свързани с особено сериозни трансгранични престъпления, а и в миналото е приел решение, позволяващо формирането на правила относно расизма и ксенофобията.

Но Комисията не вижда нито един юридически инструмент, в който да се споменава тоталитаризмът и отхвърля идеята за двойния геноцид.

"Основното е, че те са вършили кошмарни неща, но комунистическите режими не са били насочени срещу етнически малцинства", заяви Нюман.

Литва, чийто външен министър оглави кампанията по приемането на новия закон, смята, че разбирането на ЕС за геноцида трябва да бъде разширено и да включва престъпления срещу групи, определени въз основа на "обществено положение и политически убеждения".