Едно зареждащо коледно четиво на колегите от "Дневник":

2988 резултата. Толкова текста, в които сме писали нещо за премиера Бойко Борисов през 2010 г., показа търсачката на dnevnik.bg вчера следобед. Ако проверите сега, сигурно са прехвърлили 3000. В 1345 има за финансовия министър Симеон Дянков, за другия вицепремиер Цветан Цветанов - в 1234.

Цитирали сме или сме разказвали за председателя на КРИБ и мажоритарен собственик на "Софарма" Огнян Донев - 53 пъти. Истории с Владимир Путин - 428, с Дейвид Камерън - 249. 445 резултата за АЕЦ "Белене", 885 - за президента Първанов. В 134 материала на "Дневник" пише за Васил Божков. В 43 - за Мадона...

В броя преди Коледа решихме да ви разкажем за съвсем различни и непознати хора. С интересни, вдъхновяващи и дори невероятни истории. Резултатът са 10 портрета с 19 герои. Ако всички те си приличат в нещо - това е енергията им. Създават, борят се, търсят, преодоляват, вярват, мечтаят, рискуват, обичат. Заразяващи са.

Вярваме, че това е най-подходящото четиво за дните около Коледа. А от разговорите с новите ни герои изскочиха и най-смислените цитати за годината:

"Ето че стана. Има време, ще се оправят нещата - дори да не е тази година, другата ще успеем. Въпросът е, че го искаме. А щом го искаме, ще стане."
Теодора

"Бизнес планът ни е такъв: Когато продадем една къщичка, ще построим друга. Когато продадем нея - ще направим следващата. И така – напред."
Юлиян

"Кълбо от идеи, което първо намотаваш, после постепенно започваш да размотаваш, подавайки нишката към другите, а след това отново издърпваш към себе си и така до безкрай."
"Мотле"

"Нашата работата е игра. Трябва ни човек, който може да играе с парите и иска да играе с нас."
Диляна

"Искам да бъда активната страна в създаването на пазар за изкуството във Варна, а освен това искам да участвам в превръщането на града в кинодестинация."
"Щом мога аз, значи могат всички."
Александър

"Знаеш ли как се движат нещата в България? Мнооого бавно. Като трафика в София онази сутрин, когато наваля снегът. Щях да заспя на волана."
Васил

"А в същото време има такова напрежение, да се чуди човек откъде идва."
Соня

"Официалното обяснение да живеем във Варна е убеждението ни, че нищо в живота не трябва да се повтаря. Същинската причина обаче е, че държахме двете ни момчета да виждат всеки ден морето."
Поля

"На клиентите трябва да им се припомня, че книгите са им необходими. Когато разкажеш на хората за една книга, желанието да я притежават сякаш става по-силно."
Людмил

"Винаги съм си мечтала да живея на някой топъл остров, да преподавам йога и детето ми да се катери по дърветата, а Боби да преподава езда. Или да имаме къща на плажа и да идват много хора. Но това няма да стане", размечтава се Галя. Боби я прекъсва и казва, че не знае, защото какво си помислиш, се случва - лесно е.

"Тук, ако направиш нещо качествено и хубаво, ще се види заради по-малките мащаби. Пречат обаче всичките шуробаджанащини."
Боби

"Всеки ден в България е вид предизвикателство – срещаш се с някакви неща, които не са домислени и не се случват по оптимално най-добрия начин, а по оптимално най-трудния."
Галя

"В България има велики хора на по 20..." "Будиш се в къща на помаци в пет часа сутринта, правят ти качамак", "тръгнахме към Хасково, а пък минахме от не знам къде си", "черпеха ни с някакви ракии"... "Просто България не е София"...
Данчо

"Хората са учтиви, а ако не стане ясно, че има проблем, никога няма да има решение. А другото, което е дразнещо, е, че се смята, че винаги трябва да се предлага алтернатива, когато се изказваш срещу нещо. Не трябва да правя най-нечовешкото шкембе, за да си позволя да кажа, че не ми е вкусна друга супа."
Данчо

"Не вярвам в чудеса – това, което си направиш, това е чудото. Чудото за мен е, като отида в Жиленци, като видя двора и как съм направил терасите, как съм го оградил – това е чудото, сътворено от моите две ръце. Аз разчитам на себе си, не мога да разчитам на нищо друго."

"Здрави сме. Работих и бях щастлив от това - за мен работата е и творба, да работиш е красиво."
Владимир

"Но според мен целта на всеки бизнес е накрая да го зарежеш и да станеш филантроп."
Влади

"Бих инвестирал в нещо, което никой не забелязва, някакви винтчета например, невидими, малки, но на всеки му трябват. Един мой чичо произвежда помпи за кафе машини. Държи 70 процента от световния пазар с кафе машини... Гениално!"
Иван

"Мисля си, че каквото и да става, не можеш да живееш в собствения си балон и да пренебрегнеш нещата, които те дразнят. Това е проблемът с младите и образовани хора. Има само малки лични протести, хората не искат да се ангажират, защото това е фрустриращо. От три години се опитвам да не чета вестници и телевизия, защото се вбесявам, в същото време в главата си непрекъснато имам мисли как да се промени всичко това. Иначе е толкова тъпо и безславно!"
Кристина

"Няма да чакам дъщеря ми да стане пълнолетна, още от малка ще й казвам да живее така, че да направи света по-добър."
Линкълн Фрейджър

"Нека променим отношението си към тези хора. Нека да ги приемем като част от всички нас. Да не правим благотворителност от време на време, стискайки палци това да ни подмине."
Петър

P.S. Докато правихме този брой, спря токът. Довършихме го на резервно захранване за компютрите и на свещи. Малко преди това една редакторка беше сварила греяно вино, а друга извади кутия с домашно приготвени джинджифилови сладки...

"Дневник" ви пожелава топла и весела Коледа, която да споделите с хората, които обичате.