Днес се навършват 70 години от рождението на Емил Димитров.

Легендарният изпълнител е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен в семейството на Димитър Димитров (илюзиониста Мити, бивш кинооператор на неми филми) и Анастасия Димитрова (мадам Сизи, асистентка на мъжа си), разказва сайтът emil-dimitrov.com.

Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. През 1959 г. получава втора награда на „Второто общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти” за изпълнението му на акордеон на „Унгарската рапсодия” от Лист. През 1960 г. е приет да учи актьорско майсторство  във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, но не след дълго напуска и започва музикалната си кариера.

Първият концерт, в който той участва, е на 17 ноември 1960 г. в БИАД, с водещ Коста Цонев. В концертната програма участват още Мария Косева, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов и други. На 24 декември 1960г. в кино “Петър Берон” представя пред публика авторската си песен “Арлекино”, акомпанирайки си на акордеон.

През лятото на 1962 г. “Арлекино” печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен!

През 1965 г. излиза първата му самостоятелна дългосвиреща плоча, която  е и първата самостоятелна дългосвиреща плоча на естраден изпълнител в България! Продадени са рекорден брой копия от нея.

През 1968 г. изнася концерт на стадион “Динамо” в Москва пред 80 000 души. Също така гастролира и в Куба заедно с Йорданка Христова. През 1969 г. започва да изнася концерти и във Франция.

1970 г. е годината на излизането на плочата му, започваща с най-големия му хит – “Моя страна”. Не след дълго я записва и на френски, немски, италиански, испански и др. и тя става европейски хит под името “Моника”. В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър “Балкантон” и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар” в театър “Ейропен”. Във Франция записва в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера, Орфеюс.

Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Ярък пример за това са песните “На брега на тихата Марица”, “Има любов”, “Грозде не набрах”, “Старите огнища” и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си “Танцувайте с Емил”.

Песента “Джулия” става  супер европейски хит в края на 1972 г, като заема челни места в много европейски класации.

През 1980 г. се провежда гала-спектакъл в зала “Универсиада” в чест на 40 му рожден ден и 20-годишнината от началото на творческата му кариера. В него взимат участие и Васил Найденов, Маргарита Хранова, група „Сигнал” и други. На концерта му е връчена и златна плоча за особенен принос към естрадната музика. Тя е първата в България златна плоча връчена на  естраден изпълнител.

През 1990 г. получава отличието „Екселанс Ейропен”. А през 1995 г. излиза първият му компакт диск – “Дива самодива”.
През 1999 г. Eмил Димитров получава тежък мозъчен инсулт, който го отделя от сцената. Но неговите колеги и приятели успяват да съберат пари и да организират Бенефисен концерт и го връщат още веднъж на голямата сцена. Концертът се провежда през април 2002 г. и в него участват редица звезди на българката популярна музика като: Йорданка Христова, Лили Иванова, Богдана Карадочева, Веселин Маринов, Панайот Панайотов, Борис Годжунов, Кристина и Михаил Белчеви и други.

На 30 март 2005 г. Емил Димитров ни напусна завинаги.

Емил Димитров за 40-годишната си кариера издава над 30 албума, създава около 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7 000 концерта в европейски, азиатски, африкантски страни, пее на една сцена с Рики е Повери, Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон благодарение на неговата песен “Арлекино”) и много други звезди на българската и световната поп и рок музика.

Считан от мнозина за „крал на песента” или дори „Синатра на изтока”,  Емил Димитров се превърна в идол на не едно поколение. За него не може никога да се говори в минало време защото, творчеството му винаги ще е актуално и слушано от мнозина.