Коледуването е известно по всички български селища, само че на едни места коледуват възрастни момци, че дори и женени мъже, а на други – само малките деца.

Навсякъде обаче коледуването се извършва само от мъже. Има и още една особеност – възрастните коледари са характерни повече за източните български краища, а малките – за западните.

Възрастните коледари обикновено ходят по групи, наричани на някои места “чети”, на други – “куди”, като групите са с определен брой коледари – 5, 6, 7 или повече. За всяко село числото е точно определено.

Пременени, тези левенти или мъже, наметнати с ямурлуци, ходят нощем или рано сутрин по цялото село от къща на къща и пеят коледарски песни. Коледарските песни са с различна тематика: за различни възрасти, за мъже, за жени, за женени или неженени, за земеделци, търговци или за различни занаяти и др.

На коледари не бива да не се отвори, счита се за грях и срамота, този който не ги пусне в къщата си. С влизането си те изпяват песен на най-стария домакин, след това пеят на всеки от присъстващите в къщата. Песните са венчални пожелания и благословии, възпяваният е окачествяван като богат и пребогат, като млад и силен, левент и даровит, често пъти с царски и божествени качества. Изпели песните, коледарите получават като дар по един кравай, нарочно омесен за тях, получават още и сланина или кървавица, пари и си отиват “по живо и здраво”. На отиване по някои места изричат дълги и предълги коледарски благословии, пълни с духовити сравнения. Групата се води обикновено от “кудабашия” или както по старому са казвали “станеник”.

На някои места коледарите са облечени в карнавални костюми: в тях има роли на младоженец, булка, трохобер, запевач и др.

Този тържествен, мил и пълен със значение обичай на други места се изпълнява от малки деца. Те също ходят от къща на къща с тояжки “коледарки”, които в някои краища са богато украсени. Като влязат в къщата, в някои средногорски села питат: “Славите ли Бога?” – “Славиме”, отговарят, и затропват с коледарките и повтарят: “Славете Бога! Славете Бога!”. Най-често обаче повтарят: “Коледа, бабо колаче! Коледа Бабо, колаче!” или както е в кукушките села: “Коленде – меленде сурова година. Цинци, кака, дай м’една колака!”

Коледуванията в една или друга форма са известни на всички източноправославни християни, особено на българите, румънците и украинците. И тия обичаи имат в основата си твърде стари новогодишни постъпки от рода на полазването, което по-късно се свързва най-вече с Игнажден. Големият празник на Рождество Христово е станал причина да се развие този обичай в тържествено драматично обхождане на селото. (folklore-bg.com)

А ето и една коледарска песен от варненското село Булаир:

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Събрали се отбор момци,
станъм, стананине, тебе господине,
отбор момци коладници,
да си търсят стар Стананина.
Търсили го, намерили.
Отговарят отбор момци:
- Ний сме те чули, чули-прочули,
чули-прочули - чутен болярин,
че си имал много овни,
много овни - неброени.
И ний сме дошли тях да броими!
Отговаря стар Стананина:
- Мойте овни са броени,
са броени дваж-триж пъти,
дваж-триж пъти, бах не ги струвам!
Отговарят отбор момци:
- Ний сме те чули, чули-прочули,
чули-прочули, чутен болярин,
че си имал много пари,
много пари - неброени.
И ний сме дошли тях да броими!
Отговаря стар Стананина:
- Мойте пари са броени,
са броени дваж-триж пъти,
дваж-триж пъти, бах не ги струвам!
Отговарят отбор момци:
- Ний сме те чули, чули-прочули,
чули-прочули - чутен болярин,
че си имал еднога синка,
еднога синка, синка Иванча,
и ний сме дошли цар да го правим,
на стол да седи - перо да пише,
перо да пише - войска да реди,
войска да реди - лева да леви!
Отговаря стар Стананина:
- Мойта синка още е малък,
още е малък, още е глупав,
той не може цар да ви стани,
на стол да седи - перо да пише,
перо да пише - войска да реди,
войска да реди - лева да леви!