„Добре дошли в Княжество Лихтенщайн”. Коледен пътепис на Веселина Божинова в приказното градче Фелдкирх

В географията на Европа има едно мeстенце, което местните хора наричат „Ъгъла на трите държави”. Въпреки академичното си географско образование (уви!), не бях подозирала за него.  Това са 20-ина кв. км в центъра на Европа, където се „събират чупките” на Австрия, Лихтенщайн и Швейцария.

За някои от различията в „ъглите” знаех - религия,  валута ...  Другите ме изненадаха - архитектура, митница и гранични проверки, цени,  пощенски марки, усешане за Коледа, нрави, дори език... Защото се оказа, че в тези 20 кв. км хората от „трите ъгъла” говорят не просто немски, а и неразбираемото му алеманско наречие и още един швейцарски алемански диалект ( май с повече „х”-та), който е лошо подобие на лихтенщанския.  
Последният удар за мен се оказа идеалната  междуградска, междудържавна и извън-ЕС  автобусна мрежа помежду им...  Абе, тези хора как си делят приходите от автобусните билети??? Между другото - австро – лихтенщайно – швейцарците  си издават и общи туристически гайдове за „ъгъла”. В тях има карти, информация за гурме кръчми; за заведения,  в които се пуши;  препоръки къде какво може да се види; кои музеи  са безплатни и кои „платни”... Препоръчват обаче главно безплатните!

Е, оказах се там  – в  ъгъла на трите държави,  за седмица.

Тръгнах  добре подготвена (така си мислех) от интернет търсачките. Прочетох не само първите 20 страници, които ми се предложиха. Притежавах и пазех списъци с всякакви кули, библиотеки с манускрипти, абатства, черкви и замъци, които трябва да пребродя, разгледам  и покоря.  Добих дори представа къде мога предколедно да пия греяно вино с канела... Не ми потрябваха обаче. Всяко от градчетата  се беше подготвило да ме посрещне. Хотелите, туристическите инфоцентрове, техните си „ъглови” РЕП-ове предоставяха всичко и на „корем” на туриста. 

Фелдкирх (от немски Полева църква) е градче не по-голямо от Провадия. Но пък приказно. Със  Замък на сянката, кула на водата, кула на котката, порта на ключаря... Намира се в самия край на западна Австрия. Там, където е поставена табелата за край на Фелдкирх е и тази за край на Австрия, а третата е за край на ЕС. Има и четвърта, на десетина метра от предишните. Текстът гласи: „Добре дошли в Княжество Лихтенщайн”. Тези, които обичат кръстословици, всъщност познават задочно Фелдкирх.  Все са попълвали някога по водоравното или вертикалното - „Централно европейска  река с две букви”. Ил! Е, реката Ил пресича въпросния Фелдкирх. Отляво на Ил са Алпите, отдясно – същото...  Снежни и висо-о-о-оки.  В туристическата карта на градчето има 17 забележителности. За да ги обиколите,  ви трябват 40-50 минути. Без посещението им, естествено.  

Озовавам се предколедно във Фелдкирх. За 3 часа, в мое присъствие,  едни хора сковават коледния пазар/базар/панаир на централния площад. А той не е по-голям от т.нар. Градска градина във Варна (между Филиала и Операта). Само е по-правоъгълен и в дъното си има черква с часовникова кула. Часовникът работи. Един метален ковач (виждали сте подобни) отчита  всеки 30 мин. работа и почивка.  Главно работа.

Аз по балкански се помотвам. „Щракам”  други хора, къщи и чешмички. От последните тече  вода дори при минусови температури. За да потече, трябва да се натисне бутон. Пестят! По стар репортерски навик проверявам изправността на всяко копче и  чешмичка, покрай които минавам.  И друго ме впечатлява по балкански (и майчински)- многото невръстни деца и бебета по улиците на градчето, изведени на разходка при минусовите температури. Тези деца очевидно нямат баби, а майките им - свекърви...  С розовите си бузи бебетата мязат на ангели. Затова обаче се сетих по-късно...

След въпросните три часа градеж, на градското площадче вече има 40-ина барачки (еднакви) и сергийки,  и други хора, освволни.  

Много ангели.  Немскоезичните около мен,  освен че са успели да заредят сергийките си с ангели, пият греяно вино с канела...  и пушат!  Продават, купуват, пийват и пушат. Е, хапват и някакви вурсти и австрийското подобие на казанлъшките понички, но по-ванилено ароматизирани и не толкова мазни. Това  вече не е ангелско. Имат всички предпоставки да „паднат”.  С това тютюнево-мазно  БГ-откритие получавам  първия си удар по общата ми представа за европейските (ЕС) измерения за здравословен начин на живот.
Младите и старите австрийци пушат.  Пушат много, очевидно въпреки цените на тютюневите изделия.
Понасям и втори  удар по общата ми представа за европейските измерения за здравословен живот - Имат верига заведения, където се пуши, и тя се нарича „Дим”. Много  актуална сред млади и стари.

Третият ми удар дойде от собственичката на заведение ( ресторант „Ill – pforte”), което по австрийската скала за гурме е удостоено с  две шапки на главния готвач (класация, подобна на френската „Michelin”) за 2009 година. Жената беше във възторг от факта, че в нашата родина се пуши в заведенията.  Аз не съм, но моят немски не ми позволява да й го кажа. Въпросната дама срещнах на другия ден на „коледния” площад. Тя толкова се зарадва, че ме среща отново, че не по австрийски тертип (по моите представи), ме целуна по бузата , напомни  ми, откъде се познаваме и ме покани да пием кафе сред „ангелите” на сергиите ...  Простих й за теорията й за цигарите, с която се борят нашите депутати втори мандат, благодарих за поканата на някакъв българо –немски  и продължих към реката, където ме очакваха ....

И там, в една от пресечките на крайречната улица на Фелдкихр, подминавайки магазин за врати, в чиято коледна украса се бяха „изсипали” на пода едни сини ангелски криле...

... попаднах в малко магазинче за сувенири. Поради невладеенето  ми на немски, тогава не разбрах, че преди и след  Коледа, това сутеренно пространство е работилница за подвързване на книги.

Такова, каквото  случайно го открих и видях, беше нещо средно между магазин за дървени играчки и коледен сувенирен ”рай”.  След  дълго обикаляне и чудене какво да си избера точно, се спрях на лилави топки за елха.  Отдалеч изглеждаха на матирано стъкло, но като ги докоснах,  разбрах, че са  хартиени. Оказаха се  „Papier-m?ch?”.  Сетих се, че в соцучилището тази техника беше много тачена в часовете ни по „Рисуване”.  Дамата, на която трябваше да платя, дълго смята какво й дължа. Първо на ум, после по метода на хоризонталното събиране, после на вертикалното, накрая и на калкулатор. Като последна проверка на все същата сума, извика друга дама и й показа сметката. Платих и попитах мога ли да направя няколко снимки в магазина. Разрешиха ми. След секунди при мен дойде момиче на 20-ина година. Обясни ми, че това е ателие, което работи, за да направи по-смислен и интересен живота на хората  с увреждания.  Че в Австрия и Германия за тях се грижели изключително  съвестно, не както било в родната й Франция.  Жената „зад щанда”,  с която съм се срещнала, била една от  „тези мили дами”, заради които си струвало да живееш далеч от приятелите и семейството си. „Мъжете и жените с проблеми,  с които работим, нали напомнят  на ангелите ??? Отговорни , мили, внимателни, стриктни,  талантливи, чисти ?!”,  риторично, май,  ме попита французойчето.  После веднага ме застреля с въпроса „Как се отнасят към тях във Вашата страна?” ...  Аз  витиевато засуках нещо от сорта, че не е като в Австрия и Германия, но нали и аз живея в страна от ЕС...
Този коментар – обяснение на французойката с чудесен английски,  „роди” заглавието на трите ми дни в чисто немскоезичния австрийски Фелдкирх (според Google,  Фелдкирх има и в Германия). Чак след като се прибрах във Варна и разгледах снимките, които съм направила,  забелязах всъщност колко много ангели от всякакъв род, произход (дори и китайски),  цвят, материал  съм  срещнала...

ПОСЛЕСЛОВ
И ако нещо в тези три дни, все пак, ме смути във Фелдкирх, въпреки ужасното време, бяха семейство румънци с три (или четири) деца и един руснак. Първите вкупом и настойчиво  ми „подаряваха” рози за здраве срещу  3 евро стръка.  Вторият пък, се заканваше по мобилния си телефон на чужди майки, лели  и други роднини по пряка линия, на езика на премиера и президент Путин. И всичко това ми се случи под табелата „ Бистро Дим”,  в присъствието на много и всякакви ангели и румънски рози, докато пишех пощенски картички на замаяна глава от канелено вино, коняк и туристически впечатления...