Вярна на традицията, се сещам за една история с давност преди повече от 10 години. Септември е и кандидатствам в театралната академия, родителското съсловие бе тотално против, може би заради опцията, че ще се разочаровам, ако не ме приемат. Бяхме се уговорили да не се обаждам, независимо от класацията в отделните части от изпитната сесия. Но все пак е имало ангел-хранител, който редовно е уведомявал фамилията за резултатите ми - варненската връзка в стил агент „007” се казваше Деси Тенекeджиева.

Тя може би е забравила тази крехка подробност от началото на театралното ми битие, но вкъщи си я преразказваме отвреме-навреме. Днес, след като всеки от нас е поел по своя път, е приятно да се срещаме и в суматохата от празници, работа, ангажименти да си споделяме успехите, проблемите, мечтите. За Деси съм сигурна, че с каквото и да се захване - се случва, т.е. тя винаги си спазва обещанията. Докато описвам началото на нашия коледен воаяж из тихия град, слушам новия й албум „Crazy butterfly”, за чието представяне в книжарница Public, отделихме внимание. Албумът е нежен, топъл и ситуиран по всички закони на естетическия комерс, като под последното влагам идеята за продукт, който може спокойно да се конкурира с други музикални образци - чил аут събратя.

- Как възникна идеята да запишеш албум и колко дълго време бе необходимо, за да се стигне до крайния вариант на този компакт диск?

-  Този проект започна преди пет години с идеята да направя заедно с приятели нещо в чил аут стил. В началото това бяха Валери Цанков, Милен Кокошаров. Събрахме се и бяхме поканени на концерт в Берлин във връзка с приемането на България в Европейския съюз. Там бяха Милена Плугчиева, директорът на Българския културен институт в Берлин Оли Груева. Направихме сериозно предстяване с гости над 2000 души чужди дипломати, присъстваха и слушатели от българската диаспора. В основата на този проект имаше кавъри на популярни композиции, които бяхме преработили и реших, че може би е добре да се запише нещо от тези неща. Започнах работа и с Боби Вълчев - пианиста, с когото концертирам в момента.

Към нас се включиха Калин Вельов, Мишо Йосифов. Най-важната ми среща бе с моя музикален продуцент MAGGA, а издател на албума е продуцентската компания NOVA FILM LTD. Албумът съдържа 11 нови композиции и бонус от три трака, а MAGGA е аранжьор на всички от тях. Трите бонуса са известни поп парчета, които сме пускали с клипове по медиите, те са мои авторски заедно с Веселин Веселинов-Еко. В другите песни сме включили любими джаз стандарти като „Summertime”, „My Funny Valentine”, но ще се чуят и съвсем нови изпълнения. Две пълни години сме работили с  MAGGA. За това време сменихме две студиа, две години се смяхме, карахме се, преживяхме крайни емоции, израснахме като приятели и професионалисти. Държиш в ръцете си едно картонче с диск, но в това парченце има талант, любов, огън.

- Каква ще бъде стратегията по разпространението на албума извън България?

- Тук работя с две големи разпространителски компании, албумът го има по книжарниците, в интернет, на личния ми сайт, в Подаръци.БГ. Сега ще бъде разпространен от няколко сериозни лейбъла навън. Ще го има и във всички международни сайтове за платена музика. В момента текат преговори с компании в Лондон, Италия, Австрия. Радва ме интересът, защото това е албум, който може да се случи навсякъде по света  заради качеството му. Албумът е обeдинен в стил, който е любопитен за разпространение в Европа.

- Не ти ли липсва театралната сцена?

- Нормално е да ми липсва. Театърът го сравнявам с концерт, а киното го оприличавам със звукозаписната работа. Докато записваш, можеш да преработваш качеството на работата си, а театърът е жив конаткт с публиката и няма как да го върнеш на заден ход. Така е и с концертите, всеки един концерт е неповторим. Красотата е в получаването на енергия от живия контакт с публиката. За да запиша този албум, ми се налагаше да пътувам много, беше трудно да съчетая записите с театъра, където актьорът  има фиксирани дати, а ако говорим за репетиции, албумът нямаше как да се случи.

Аз съм човек, отдаден на определен проект и докато не се финализира, не можех да го съчетая с друга работа. В едно от тези пътувания до Лондон, се запознах с Карлос Херкулес и Греъм Кърнс, това са музиканти на Джордж Майкъл, които пътуват с него по време на концертните му турнета. Бях в студиото на Саймън Бритън от „TEARS FOR FEARS”. Той участва като лице в следващия ми клип в песента Everybody. Саймън е музикант с „Грами”, в американските чартове е в топлистите като аранжьор. Случайно, докато бях в студиото, Карлос и Греъм чули „Everybody” и попитали Саймън за композицията, а той им отговорил, че ако искат да се запознаят с изпълнителката, тя е в съседната зала. Запознахме се и те се включиха с идея, от България им изпратихме тракове и така се случиха нещата.

- За теб работата е вид обсесия, но все пак намираш ли време за радостите на живота? Кои са твоите радости?

- Родителите ми, синът ми Йосиф, близките ми хора ме критикуват за начина, по който се отдавам на работата си. Животът ми минава толкова бързо, че май трябва да му махна с думите „хей, поспри!”. Би трябвало много повече да обръщам внимание на радостите от живота: на птичките, на тревата, на ските, на сърфа, тениса. Аз нямам време да се радвам на тези моменти, а съм обзета тотално от проектите си. Явно съм максималист, качество, което често те тормози, дали ще съумееш да извадиш на бял свят най-доброто от себе си. Максимализмът ми пречи.

Синът ми Йосиф е нещото, което ме вълнува. Щастлива съм с него, радвам се, че той се превръща в един зрял и много различен младеж. Хоби са ми ските, гледам през зимата в някой свободен уикенд да съм на Банско или в чужбина. Вълнува ме и работата на новата ми продуцентска компания, която направихме с Александър Методиев „Nova film Vision”. Ние сме филм сървис на проекти, идващи да  се снимат тук, защото по този начин ще осигурим работа на около 2000 специалисти, които работят в киносферата, а и паралелно с тях, осигуряваме ангажименти на хората от други сектори на обслужване - хотелиерство, занаяти, ресторантьорство и т.н.

-  Къде се виждаш следващата година?

- Виждам се на път. Имам сериозни покани за концерти и кинопроекти. Засега има потвърдени покани за 6 града в Европа. Не съм от най-амбициозните, макар че много работя. Трябва да влагаш максимума от себе си към работата си и мечтите, свързани с нея. Дали ще се случи - животът го показва. Ако си готов да се случи мечтата ти, дори и със закъснение, тя винаги идва при теб.