Върховният съд се отметна от свое решение за Алея Първа

Архив Варна

27-12-2010, 11:35

Автор:

РОСИЦА ПЕНКОВА

Всичко от Автора

Върховният административен съд предколедно попари гражданските организации от Варна, които продължават да оспорват сделката със скандалните 122 дка от крайбрежната ивица и Морската градина на Варна.

След като на 31 март 2010 г. постанови определение в полза на СОПА и ПП Зелените по административното дело 2977/2009 г. по описа на Административен съд-Варна срещу Областния управител на Варна и по-конкретно срещу заповедта на бившия областен управител Христо Контров за определянето на купувач без търг и конкурс на 122 дка от Алея Първа, на 15 декември 2010 пак същият Върховен административен съд остави в сила оспорваното решение.

През март делото е върнато на Административен съд Варна за преосмисляне  на понятието „правен интерес на заинтересованата общественост” по смисъла на Орхуската конвенция. Едва след изясняване на този въпрос - тоест имат ли право гражданските организации да оспорват сделката между държавата и частната фирма, се очакваше на делото да бъде даден ход по същество: да се разгледат закононарушенията в сделката и, според активистите, "да се постави началото на края на незаконното разграбване на обществената собственост с нередовни сделки".

Според решението на ВАС от март, Административният съд във Варна е подходил съвсем формално към въпроса за наличието на правен интерес, приемайки, че след като жалбоподателите не доказват вещни права по отношение на Алея първа, те нямат личен и пряк интерес от оспорването, поради което жалбата им е недопустима. В същото време Административният съд във Варна не е изложил мотиви защо не приема обстойните доводи за правен интерес, изложени от жалбоподателите. С оглед мотивирания от тях правен интерес, съдът е следвало да събере доказателства относно това дали СОПА и ПП Зелените – МО Варна са субект – „засегната общественост”, комуто са признати права на оспорване по Орхуската конвенция.

Тази Конвенция е ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003 г. Съгласно нейния член 1, „За да допринесе за защита на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние, всяка страна гарантира правата на достъп до информация, участие на обществеността при вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда в съответствие с разпоредбите на тази конвенция”. За постигане на тази цел, в чл.9 т.2 от Конвенцията е регламентирано задължението на всяка страна в рамките на своето национално законодателство да осигури на членовете на заинтересованата общественост достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законовоустановен независим и безпристрастен орган, за да оспорва по същество и от процедурна гледна точка законността на всяко решение, действие или пропуск.

През декември обаче Върховните магистратив дават ново тълкувание на Орхудската конвенция: Цитираната от жалбоподателите Орхуска конвенция и по-точно чл. З, т. 9 от Конвенцията предоставя правна възможност, но не изключва доказването на пряк и непосредствен правен интерес съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 от АПК. Не на последно място разпореждането с имотите, а в частност с настоящата заповед – определянето на купувач само по себе си не може да повлияе негативно на околната среда по никакъв начин.

Що се отнася до инвестиционните намерения на купувача, то общественият интерес е гарантиран от съответните производства, които се развиват по Закона за опазване на околната среда, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и редица други специални закони. В разглеждания случай, обаче, предмет на оспорения акт е единствено промяната на собствеността и активно легитимирани са единствено лицата, които имат претенции по отношение на собствеността върху имотите. Жалбоподателите не са доказали, че с него се засягат или могат да бъдат засегнати права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението или партията лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им.

Така на практика ВАС оставя в сила решението на Варненския административен съд, според което гражданите биха имали право на мнение по сделката с Алея Първа само ако тя засяга техни имотни интереси.

Освен различния финал, двете дела във ВАС - това през март и следващото - през декември, имат още една съществена разлика. При второто гледане като заинтересована страна е допуснат купувачът "Холдинг Варна". Именно техният представител защитава пред съда решението на варненските магистрати. Областният управител, който за делото през март е изпратил писмено становище, сега вече е оставил всичко в ръцете на юристите на "Холдинг Варна". На страната на гражданските организации обаче е представителят на Върховната административна прокуратура, който изразява мотивирано становище за основателност на частната жалба. Въпреки това делото е прекратено дори преди съдът да се запознае с писмената защита на жалбоподателите, изпратена по пощата в деня на решението 15.12.2010 г.

Според арх. Калина Павлова, която също е подала молба да бъде присъединена като заинтересовано лице по обжалването,  прекратяването на делото съвпада с добавянето на нови доказателства към основната теза на гражданските организация срещу сделката за Алея Първа.

Към доводите за незаконна смяна на собствеността от страна на обпастния управител и правото му да продаде терена на конкретен инвеститор без търг, гражданските организации сега прибавиха и аналогичния казус с дамбата в Балчик. Според решението на съда "при изграждането на дамбата е налице навлизане в акваторията на Черно море, като строителството е осъществено върху континенталния шелф, който съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за водите, също е публична държавна собственост, т.е.налице е отвоюване на площ от морето и промяна на сухоземната граница на страната в тази й част. От направения анализ следва изводът, че новообразуваният поземлен имот вследствие изграждането на "брегоукрепително съоръжение Дамба "Албена-Балчик", е публична държавна собственост и

за него Областна администрация Добрич е следвало да състави акт за публична държавна собственост".

В същото време с протокол N 5 от 11.04.2003г., утвърден от Кмета Кирил Йорданов, Експертен съвет на Община Варна приема "Инженерно-геоложко райониране на територия от крайбрежната зона", инициирано от Марин Великов Митев, Управител на "Алея първа" ООД. Според това Инженерно-геоложко райониране: Приморската равнинна част представлява ивица с ширина 30-60м., заключена между дамбата и основата на клифа. Това е територия, отвоювана от морето, след изграждане на брегозащитните съоръжения. Текстът е от стр. 31 на Обяснителната записка на "Инженерно-геоложко райониране на територия от крайбрежната зона". Същото се вижда и от графичната част.

Както вече знаем от делата за дамбата в Балчик, става дума за изключителна държавна собственост, тъй като по своето местоположение и характер е отвоювана територия от Черно море, крайбрежна плажна ивица.

За да избегне произнасянето по същество по тези доводи, съдът предпочете да прекрати делото още на фаза "имат ли право гражданите на Варна да са недоволни от сделката".