Квалифицираните сервитьори са сред най-търсените от туристическия бизнес.
През 2010 година българската икономика е търсила най-много шивачки. Това показва Националният план по заетостта за 2011-а, приет от Министерския съвет. В същото време зам.-шефът на Българската стопанска камара Камен Колев вчера обяви, че проблемът с ниската квалификация на работната сила у нас продължава да се задълбочава. Въпреки кризата много от фирмите не могат да попълнят персонала си с квалифицирани кадри и се налага да правят компромиси. Официално всеки пети работник у нас не отговаря на изискванията на своето работно място, но неофициално числото е значително по-голямо, твърдят от БСК.

Според Агенцията по заетостта освен на шивачките, българската икономика разчита най-много и на работници за текстилната и кожарската промишленост, за които през годината са били обявени близо 12 000 нови работни места. Приоритетното търсене на неквалифициран труд се запази и през 2010 г., признават авторите на националния план. Продължават

да се назначават хора без умения

в селското и горското стопанство, търсят се също сервитьори и бармани. Според проучване на камарата почти всеки четвърти българин си изкарва хляба като продавач в магазин, всеки десети ­ като охранител или сервитьор. У нас най-много хора са заети в дейности, създаващи ниска принадена стойност, твърди Жечко Димитров от камарата. Според експертите на БСК разликата ни в квалификацията с развитите страни в ЕС се задълбочава.

В националния план също се признава, че макар работниците без или с ниско образование от 21% вече да са паднали на 16%, а броят на висшистите от 23% да се е качил на 25%, все още проблемът с

квалификацията е наистина сериозен. Според статистиката през последните години има лек ръст при броя на хората със средно образование, заети в индустрията ­ от 56% те са вече почти 59%. По този показател постепенно се доближаваме до държави като Германия и Естония. Все още обаче оставаме далеч от Словакия, където те са близо 78%, Чехия ­ 77,4%, Полша ­ 67% и Австрия ­ 64%. Въпреки това България е сред 9-те европейски страни, в които все повече среднисти се трудят в икономиката.

Родният бизнес харчи под 1% за квалификация на своя персонал, докато в ЕС показателят достига до 10 на сто. При това у нас средностатистическото число идва от големите разходи, които дават за обучение на персонала си стъпилите у нас международни търговски вериги. Само чуждите

инвеститори в търговията се грижат за

квалификацията

поради което и младите хора се насочват масово към тях, казват от БСК. Докато българските работодатели разчитат главно на държавата, на образователната система и на центровете за квалификация, твърди Камен Колев.

Националният план предвижда повишаване уменията на работната сила да е приоритет през 2011 г. Ваучерният механизъм ще продължи да се прилага за обучение на работещи и безработни, като финансирането освен по оперативни програми ще се извършва и от държавния бюджет.

Според прогнозите до 2020 г. в ЕС местата за висококвалифицирани работници ще нараснат с 16 милиона, а тези за хора без умения ще се свият с 12 милиона. Затова държавата планира догодина да подобри достъпа до образование, да повиши качеството на обучението, да развие услугите за професионално ориентиране и по някакъв начин да стимулира българите към т. нар. учене през целия живот. Показател, по който твърдо заемаме последното място в ЕС.

И центровете за квалификация с рейтинг
От 2011 г. ще заработи електронното лицензиране на центровете за професионално обучение. Освен облекчаване на административния ред, новата система ще осигури и обратна връзка, която ще показва какво се случва с хората, преминали курсовете за квалификация и доколко новите им умения отговарят на поръчките от бизнеса. Според БСК обаче самите центрове трябва също да имат рейтинг. До 2013 г. поне 20 сектора и 10 региона от страната ще трябва да бъдат включени в националната система за управление на компетенциите. Дотогава трябва да бъдат въведени и стандарти за ключовите длъжности. Ще се прави и средносрочна прогноза за нуждата от определени професии, както и за броя на съответните специалисти, които бизнесът ще търси.

Набират само спецове в строителството
Според прогнозата на социалното министерство през зимата на 2011 г. поръчките в строителството ще са още по-малко и са възможни нови съкращения. Задвижването на големите инфраструктурни проекти обаче ще повиши търсенето на висококвалифицирани работници като монтажници, арматуристи, заварчици и строителни техници. Центровете в Плевен и Стара Загора ще трябва да се заемат с тяхната подготовка. Много от хората, останали на улицата заради свитото жилищно строителство, също могат да се преквалифицират, понеже този сектор вероятно ще се възстановява много по-бавно. Според националния план обаче е важно чуждите компании, които реализират големите проекти, да назначават местни работници.

Услугите ще отворят нови щатове
През 2011 г. много нови работни места могат да дойдат от услугите. Като цяло секторът в сравнение с развитите страни на ЕС е недоразвит, се твърди в националния план. Освен това при нас е твърде голям делът на т.нар. самонаети и на хората, които работят в семейния бизнес без заплати.

Развитието на сектора може да осигури работа на много нискоквалифицирани или трайно безработни. И в момента индустрията все повече губи привлекателност сред младите хора за сметка на работата в търговските вериги. Младежите, решени да учат във ВУЗ, предпочитат главно счетоводството и администрацията. Почти 41% от всички студенти са записали подобни специалности. Докато с информация са заети около 2,5%, а интересът към инженерните специалности е още по-нисък.