Одобрението на проектите на млекопреработвателите по Програмата за развитие на селските райони е едно от най-важните събития през 2010 г.

Подписаните вчера договори са по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, каза пред „Фокус” председателят на Асоциацията на млекопреработвателите и на Българската асоциация по хранителна и питейна индустрия Димитър Зоров.

Разписването на договорите по проектите в Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) става близо две години след тяхното подаване, отбеляза Зоров.

„След чакане от две години на проектите по 123 мярка, в края на тази година бяха одобрени и колегите най-накрая подписаха вчера договорите. Това е позитивна новина”, коментира Зоров.

Интересът на млекопреработвателите към тази мярка не е бил голям, но според Зоров е важно, че в края на краищата с новото ръководство на ДФЗ се е появила решителност процедурата по разглеждането на проектите все пак да приключи, след такова голямо закъснение.

Димитър Зоров открои като важен през 2010 г. проблемът с недостига на достатъчно качествено сурово мляко за преработвателния бранш.

Това в бъдеще според него ще налага все по-голям внос на мляко от други европейски страни, което ще направи през 2012 г. български млечни храни неконкурентоспособни, тъй като разходите за транспорт заемат 20-25 на сто от цената на суровото мляко.

Това може да доведе и до затваряне на предприятия, прогнозира още Зоров.

Безспорен акцент през 2010 г. е и въвеждането на стандартите за качеството на млечните храни. На пазара вече има кисело мляко и бяло саламурено сирене, произведени по БДС. Очаква се скоро да се появи и кашкавал, произведен по стандарта.

„Това, което се случи – въвеждането на БДС, бе важно за нашия сектор”, посочи Зоров.

Цените на произведените продукти по стандарта обаче са доста по-скъпи, защото стоките нямат нищо общо с продуктите „бързозрейки”, обясни той.

„Нормално е тези цени да са по-високи от другите. Ако сравняваме произведено сирене по същата технология и преди официалното въвеждане на БДС, разликата в цената заради самия стандарт няма. Има разлика в цената заради повишаване на цените на суровините”, каза Зоров.

Цената на млякото се е повишила минимум с 30 на сто през годината.

Средно с около 15 – до 20 на сто е паднало потреблението на млечни храни през годината. Спадът в консумацията обаче е започнал още през есента на 2009 г.

Оцеляването на млекопреработвателните предприятия е най-сериозното предизвикателство през следващите години.

То е свързано с производството на сурово мляко в България.

В края на 2011 г. ще изтече гратисният период, в който млечните ферми трябва да покрият европейските хигиенни изисквания за млякото.

Според Зоров неотговарящото мляко е толкова, колкото и това, което покрива европейските изисквания.

„Това означава, че България ще се лиши с още суровина. През идващата година трябва с много бърз темп да се увеличат отговарящите ферми и да се преустроят неотговарящите, за да не стане още по-голям суровинният срив”, каза Зоров.

Друго предизвикателство е запазването на вече създадените работни места в предприятията.

Димитър Зоров отбеляза, че МЗХ и ДФЗ (особено след назначението на Светослав Симеонов за шеф на фонда) са отворени за комуникация с браншовите организации и това е положително явление.

Много важна крака през 2011 г. ще бъде контролът на Българската агенция за безопасност на храните.