Анализ на една отлитаща драматична феерия на сцената на културната политика, посветена на родния театър

2010 г. бе трудна, но и динамична година за българския театър. Театралната реформа като вчесана визия, тихо лежи в папките на културното ведомство. Тя е толкова спретната, че от прекомерна ангажираност... държавните театри, включая и варненската трупа, останаха на сухо няколко месеца (без заплати, без вяра, без идея за перспективи). Дали делегираните бюджети, за които само „говорим, говорим, говорим” (да не се обърква с рефрена от песента на Мина и Алберто Лупо от 1972 г.) ще бъдат спасителен пояс, това 2011 г. ще покаже. Пък и от намалелите с около половина удавници-артисти от щатната сфера все пак има още една половина, която тепърва ще понесе ударите на юристите в културното министерство, подготвящи с усърдие закона за сценичните изкуства. Познавам екипите, които са от театралното тесто, обслужващи министрите на културата, те са интелигентни хора и експерти в областта си, проблемът е, че тяхното мнение, както и мнението на мениджърите на театрите и работещите там, почти не се чува, ако не броим случаите на ексцесии и протести. Вероятно в държава, в която решенията се взимат вследствие на протести, може да се определи като NEVER LAND, но все пак нека земята да е ЕVER, защото ние сме избрали да правим изкуство тук в България.

Театралният сезон, въпреки кризата, бе повече от интересен. В столицата НТ „Иван Вазов” направи силна година с постановките на Теди Москов, Деси Шпатова, Александър Морфов, след него се нарежда „Малък Градски театър зад канала” с работата си върху драматургията на Стратиев, Жорди Галсеран, Театър „София” се опитва да излезе от кризата и да се съживи от пепелта на забравата, „Сълза и смях” и трупата на „Държавен пътуващ театър” се сляха с НТ „Иван Вазов”. Останалите столични театри бяха леко притиснати от трудния избор дали да извадят нещо за „хляб и зрелища” или елитарно се спънаха в нежеланието да подложат утвърдената си схема на риск. Театрите в Пазарджик, Русе, Пловдив въпреки всичко продължават да предлагат изненади и като феникс да търсят себе си, независимо липсата на средства. В тези театри поставиха интересни спектакли Катя Петрова (Пазарджик), Деси Шпатова (Пазарджик, Русе), Армен Джигарханян (Русе), Мариус Куркински (Пловдив).

Положителното на театралната година бе и във възможността да изведе  министър-председателя от кабинета и да го разположи в салона на театъра. Спомням си, че когато работех в Младежкия театър, а същият лъв бе кмет на столицата, все ми се падаше честта да нося официалните покани за премиери, но уви, той – лъвът, се бореше я с трафика, я със сметта, я с бездомните кучета на София. Е, сега поне гледа „Хъшове”, „Вражалец”, „Възгледите на един учител за народното творчество”. Сигурно се е посмял на народопсихологията ни, затова му пожелавам през 2011 г. да гледа „Сирано дьо Бержерак”, „Полет над кукувиче гнездо”, „Ангели в Америка”, „Нордост”, „Казанова”, „Възгледите на един пън”, „Цар шушумига”, за да не се превърне в герой от следващата мисия - „Мисия Венеция”.

Сливането на културни институти или пренасянето им в други салони внесе смут в сърцата на актьорите. Балет „АРАБЕСК” попадна в Музикалния театър, трупата на Смолян - в Пловдив, а варненската трупа - в големия купол на гръмкозвучащата абревиатура ТМПЦ. През март ТМПЦ ще има премиера - спектакъл, ознаменуващ 90-годишнината на варненския театър, предвижда се амбициозен проект. През януари 2011 г. мелодраматичното като жанр ще прикани варненци на нов спектакъл върху творчеството на Юджин О'Нийл, после няма да бъде пожалена и драматургията на Шукшин. Като намерения идеите звучат добре, но се питам дали част от заглавията са най-адекватният отговор за борба с кризата. Кога ще настъпи времето на съвременната българска драматургия във Варна. Последната близо повече от 5 г. не е поставяна в държавния театър, защото ръководството на театъра не пожела да се срещне с творчеството на драматурзи като Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Яна Борисова, Теодора Димова, а и прогонваха млади родни драматурзи, пишещи текстове за театър. И така гореспоменатите имена се поставят в София с успех. Определено през 2011 г. няма да видим на варненска сцена Явор Гърдев, Галин Стоев - режисьори, които са имали възможността да наелектризират публика и актьори с харизматичността си и различен театрален език. Варненската театрална сцена вероятно ще бъде мащеха и за младите режисьори, защото в година на криза и свит бюджет не може да се рискува с неукрепнали, никому неизвестни млади творци. И така отминалата година варненската сцена ни предложи две заглавия: „Фауст” и „Бремен”, които разчитат на публика, а каква ще бъде 2011 г. – дано не се почувстваме като Хамлет, когато го запитали какво чете: „Думи, думи, думи”, отговорил датският принц.