След приблизително 50 години няма да останат пушачи в развитите индустриални държави, прогнозира изследване на британската инвестиционна банка "Ситигруп", пише "24 часа".

18 държави от Великобритания до Нова Зеландия ще са без цигарен дим до 2050 година, твърди изследването, цитирано от вестник "Дейли телеграф".

Първи през 2028 г. ще се откажат от цигарите в Швеция, където сега пушат едва 15 процента от хората. Следва Австралия през 2030 г., Исландия през 2033 г. и Канада и Великобритания през 2040 г. (виж графиката в галерията). Прогнозата е, че в САЩ ще престанат да пушат през 2046 г.

Последни ще се откажат в Германия - през 2280 г., въпреки че там пушат само 23 процента от населението. На опашката е и Гърция. Там няма да има пушачи едва през 2231 г., тъй като любителите на цигарите са 40 процента от населението, който е и най-високият за изследваните страни. Не са публикувани данни за пушачите у нас.

Според данните от изследването от 1961 г. до 2008 г. процентът на възрастните пушачи във Великобритания е намалял от 53 на 21. Процентът на пушачите намалява прогресивно в целия свят, показват данните в изследването. Тази тенденция вероятно ще се запази и дори ускори, което означава, че много важни тютюневи пазари на практика ще престанат да функционират, прогнозира "Ситигруп".

Докладът доведе веднага до падане на цената на акциите в тютюневия бранш. Акциите на "Бритиш американ табако" поевтиняха с 54,5 процента, а на "Импириъл тъбако" с 37 процента. (24часа)

Обезщетиха посмъртно с 1 млн. евро дегустатор на тютюн

Глауко Манчини е само на 23 г., когато започва работата си, която ще го вкара в крайна сметка в гроба.

Починалият през 2001 г. Манчини е първият и единствен в Италия дегустатор на тютюн, на служба към Държавния тютюнев монопол.

Тези дни семейството на Манчини осъди държавната служба на 1 млн. евро обезщетение затова, че той се разболя от рак на белите дробове, който го уби в рамките на година.

Всъщност Манчини пуши "по работа" в продължение на 43 г. Той се наема с уникалния по рода си занаят през 1954 г., когато е нает от Държавния монопол.

По онова време италианската служба, която контролира производството и продажбата на цигари и тютюн на Апенините, се нуждае от дегустатор. Работата на Манчини се състои в това да опитва всички видове тютюни в специална стаичка за дегустации.

Според адвокатите на семейството му става въпрос за "изключително влажно и студено помещение, с прозорци, държани вечно отворени по всяко време и при всеки сезон, за да влиза светлина".

Манчини дегустира обаче тютюн надлъж и нашир из Италия. Той пътува из цялата страна, а и в чужбина, за да опитва цигари по различни складове на тютюн.

Тестването на тютюна не е чисто и просто класифициране на характеристиките му - нещо, което може да свърши всеки началник на тютюнев склад. Манчини трябва да изпушва хиляди и хиляди цигари, цигарета и лули, за да определи как и къде точно могат да се употребяват и продават въз основа на специфичните им характеристики.

На базата на това той трябва да изготви истинска книга с рецепти. На всичкото отгоре е необходимо тя да се актуализира непрекъснато.

През 1978 г. идват и първите признаци, че става нещо нередно със здравето на Манчини вследствие на работата му.

Той се разболява от хроничен бронхит и белодробен емфизем. Вместо да му помогне за излекуването на болестта обаче, административното ръководство на монопола съдейства Манчини да бъде награден с най-високи държавни отличия. Тогавашният президент на републиката Сандро Пертини присъжда през 1984 г. званието кавалер на труда на дегустатора на тютюн.

Стимулиран от шефовете си, Манчини е оставен да служи още по-всеотдайно на работодателите си за сметка на здравето си. Така той продължава да пуши до 1997 г., след което е пратен в пенсия.

Кавалерът на тютюневия дим обаче не успява да се порадва задълго на заслужения си отдих. През 2000 г. му диагностицират рак на белите дробове и в рамките на година умира в страшни мъки и болки.

Семейството на Манчини не си дава покой. Завежда дело и така съдът в Рим постановява, че в случая с Манчини става въпрос за "смърт по служба". След това с помощта на адвокати роднините на Манчини искат обезщетение от държавата.

Двама адвокати завеждат гражданско дело за умишлено убийство. Малко преди Коледа на 2010 г. съдът в Рим постанови, че Държавният тютюнев монопол трябва да обезщети семейството с 1 млн. евро.

"Най-после един съдия имаше смелостта да оцени достойно човешкия живот и да постанови, че закрилата на здравето на работника трябва да бъде приоритет на нацията, която смята себе си за цивилизована. Онова, което обаче никой няма кураж да каже, е че държавите първо богатеят благодарение на тютюна и го търгуват в конкуренция с мултинационалните групировки, а после си измиват ръцете, налагайки задължителното изписване върху пакетите с цигари, че пушенето е пагубно за здравето", коментираха адвокатите на Манчини.

В Италия забраната за тютюнопушене на всички обществени места, въведена със закон през януари 2005 г., е довела до спад с 11% на случаите на инфаркт при хората под 60 г. Многобройни международни изследвания, както и проучвания на италиански университети доказаха явните рискове от пасивното пушене.

Последното от тях - на American Heart Association, твърди, че при хората, изложени на тютюнев дим вкъщи и на работа, съществува с 25-30 на сто по-висок риск от развиване на сърдечно заболяване.