Купчина кашони се движи по смолянска улица. Когато приближава, зад грамадата се появява беловлас строен мъж.

Минавайки покрай жена, човекът спира, целува й ръка и казва стих. Джентълменът е познат в Смолян като Господин Спасов. Първото му име по паспорт не е Господин, а Страшимир. Така започва разказът на "Труд", за учител, който с предаване на хартия и бутилки от близо 30 г. издържа 4-членното си семейство и дори успял да си купи апартамент. За смолянчани, които го познават, Господин Спасов е един от най-възпитаните, интелигентни и позитивни хора.

Той е над 70 г., но всеки ден събира и сортира отпадъчна хартия край кошовете за боклук, магазини, цехове и складове въпреки ниската цена, която плащат изкупвателните пунктове. “Това е суровина, която спасява гората от изсичане”, е мотивът за заниманието му. Започнал случайно. През 80-те години в пунктовете давали срещу хартия бестселъри като “Богат - беден” и “Отнесени от вихъра”, които не можели да се намерят в книжарниците. По това време бил стоковед и изкупчик във “Вторични суровини”, през 90-а се пенсионирал. Запален по книгите, започнал да събира хартия. Казва, че в годините преди и след демокрацията хората изхвърляли много хартия, а при 26 ст. за самун килограм хартия бил 30 ст.

Така с предаването постепенно купил и обзавел апартамент, семейството му се сдобило с 2 коли, довършили къща. Трудил се двойно и заради децата си. “Единият е сега в Германия зъболекар. Дъщерята завърши в Берлин международна дипломация”, радва се Спасов. Когато имали възможност, всички от семейството му се включвали в работата. През живота си с каквото и да се захванел, гледал да е най-добър и винаги предавал отбрана суровина. Завоювал и доверието на търговци и бизнесмени, че няма да открадне, и го пускали спокойно в магазини и цехове.

Намерил в боклука 72 хил. лв. и ги предал в полицията, а ценни документи дарил на местния архив. За истински чудак го приели, когато подарил на познати земя от свой имот.