В отсъствието на адекватен надзор на държавата върху храните и в опит да върнат доверието на потребителите в българските стоки все повече браншови организации поемат инициативата за създаване на национални стандарти за качество.

Млекопреработвателите и хлебопроизводителите залагат на гаранта от близкото минало - Българският държавен стандарт, пише "Дневник". По инициатива на първите вече има стандарти за млякото, сиренето и кашкавала. Идеята е дошла от желанието на компаниите да регистрират тези продукти в ЕС като традиционни български храни, обясни преди месец пред "Дневник" изп. директор на асоциацията на млекопреработвателите Диляна Славова.

По-високото качество е цел и на хлебопроизводителите с въвеждането на държавен стандарт. Вече има предложения за рецептите на три вида хляб, традиционни за страната - бял, типов и "Добруджа", които ще се обсъдят от браншовите асоциации в следващите месеци.

От месопреработвателния сектор, по чиято инициатива беше въведен стандартът "Стара планина" заедно със земеделското министерство, също работят по патентоването на месни деликатеси - луканка, филе "Елена" и др., в европейския регистър.

След скандала със стандарта за колбаси обаче, при който четири фирми бяха набедени от земеделското министерство в използване на соя вместо месо, идеята е този път контролът за спазването на рецептурите да се повери на независим одитор. Специализираната кафе асоциация също подготвя отличителен знак за продуктите, произведени по определени правила, които ще се контролират чрез независими лаборатории. "Инициативата идва от бизнеса и цели да създаде по-интелигентна конкуренция", каза председателят на асоциацията Андрей Илиев.

Според независими наблюдатели обаче само усилията на компаниите не могат да върнат доверието на потребителите, когато държавният контрол не е достатъчен. "Илюзия е да се смята, че благодарение на стандартите може да се върне доверието на потребителите", смята Юлиян Добрев от агенцията за маркетингови изследвания "Прагматика".

По думите му соевият скандал вече е показал колко бързо един стандарт може да се компрометира. Според Добрев така се изкривява и смисълът на стандартите - вместо те да са знак за определена категория продукти на пазара, хората започват да ги възприемат като гаранция за съответствие между съдържанието на продуктите и етикета, каквато всъщност трябва да осигуряват държавните контролни институции чрез проверките си.