Така авторът Жорж Ганчев е определил своето първо прозаично произведение, за което са се изказали трима представители от интелектуалния елит: Любомир Левчев, Григор Чернев и проф. Андрей Пантев. Техните бележки преди началото на романа са с положителна оценка за написаното от автора. И тримата признават учудването си от това, че Ганчев се е хвърлил смело в риска да направи опит в нова територия на изкуството.

Държавата, в която се развива действието е "Мидия". Главният персонаж е медицинска сестра, която попада под ударите на съдебна система, съчинила престъпление и превърнала в жертва на своята измислица една българка. На всеки запознат със скандалните истории от външната ни политика става ясно, че прототип на тази фикция е казусът на нашите медици в Либия.

"Искам хората да усетят патриотизма на тази книга и да се запалят отново по България", казва Жорж Ганчев, който представи литературното си отроче във Варна по своя неотразим начин: с плам, с ръкомахане, с патриотичен уклон, с критика срещу политически играчи - минали и настоящи, и дори в определен момент забравил за целта на срещата с варненци, Жорж се отдаде на разсъждения за бъдещето на българите, за техния талант, който е принуден да оцелява в унижение, вместо да жъне слава и уважение.

„Моят учител в писането е американският драматург - съпруг на Мерилин Монро. В Америка съм имал възможност да посещавам курсовете на Артър Милър. Любо Левчев, след като прочете романа ми, призна, че действието в него излиза от романистичното и е синематично. Всъщност, аз го писах първо на английски, но усетих, че ми липсват някои метафори, игра на думи, чувство за хумор и после матерният език ми показа, че истинският смисъл ще дойде, ако започна всичко отначало. Така започнах на български. Романът е дело на старозагорско издателство, защото за мен да те издадат в столицата не е еквивалент на качество, а много хора си мислят погрешно, че като се случва нещо в столицата, само то има смисъл. Измислил съм страната Мидия, но на всеки е ясно за какво иде реч. Градовете Галиполи и Дангази са игра на думи. Все пак не употребявам документално имената им, защото Кадафи е мнителен човек, който не прощава на никого, той е много отмъстителен. Книгата ще се преведе на английски и ще се продава по летищата. Предвижда се и филмова продукция. За сега чрез спонсори сме осигурили част от бюджета й. Благодарен съм на консултантите ми, сред които е и адвокат Георги Гатев, който беше защитник на българските медици в Либия. Книгата се чете за два часа и цената й съответства на възможностите на обеднелия българин.”

Жорж Ганчев в момента работи върху продуцирането на филм, свързан със спасението на българските евреи. Неговият сюжет изследва живота на варненката Лили Паница, историческа личност, която има ключово значение във филмовата развръзка. В образа й ще влезе актрисата Йоана Буковска, другите актьорски попадения са: Ирмена Чичикова, Захари Бахаров, а Деан Донков ще играе офицер от Гестапо. На въпрос на ВарнаУтре.бг, ако има хипотетичната възможност, проектите му за филми да бъдат режисирани съответно от Оливър Стоун или Полански - режисьори, показали своята гражданска позиция по важни политически каузи, кой би бил подходящият избор, Ганчев бе категоричен:

„Познавам лично Стоун, той е голям женкар, обича да се дрогира и в момента освен за удовлетворяване на либидото си не мисли за кино, като доведа следващия път моята Шуши, тя ще ви разкаже подробно за неговите вкусове. Полански е колоритна личност, но той е изстрадал човек. Харесвам „Пианистът”, но съм сигурен, че с моите идеи за кино най-добре ще се справя аз самият.”

Жорж Ганчев не е лишен от самочувствие, но в едно няма да му отречем прагматичния поглед: според него родното кинопроизводство се нуждае от данъчни облекчения. Той е предложил на законотворците 25% приспадане на разходи за кинопроизводство, но е друг въпрос дали те ще се вслушат в проектните му предложения, още повече, когато Ганчев твърди следното за културната ни политика: „За министъра на културата в момента - надежда тука всяка оставете!”

„Радостта на палача” е роман, който се чете лесно и бързо, в него няма еквилибристика от прилагателни, богат е на действеност и лекота в създаването на образи. А дали ще удовлетвори познавачите на съвременната ни литература, това е тера инкогнита, защото както се казва: „за всеки влак си има пътници”.