Избрани Новини
Ние сме вашето бъдеще: млади, образовани... безработни
ОК, мили работодатели.
Учихме, много учихме. Знаем езици, ходихме да берем малини на бригада в чужбина, за да можем да си позволим да завършим. Живяхме в общежития, мръзнахме по спирки, а бе - студентски живот, не се оплакваме, поне беше весел.
Сега какво? Завършихме, но не ни наемате, учихме 5 години, за да седим без работа или да работим какво да е за малка заплата. Май не ни оставяте друг избор, освен да избягаме.
Дали сме загубеното, дали просто прецаканото поколение, факт е, че ние сме родените в средата на 80-те, или малко след това. Децата на прехода.
Много от нас вече не живеят в България. Инжeнери работят като готвачи в Чикаго, Франкфурт, Валядолид, Манчестър, къде ли не. Как се стигна до там ли? Това е една много дълга тема... историите са хиляди.
Тук няма да прочетете вдъхновяващите истории на реализирали се млади българи, но ще прочетете нещо, което е истина. За нас, младите, често безработни, винаги бедни висшисти, мачкани ден след ден от действителността, пред която сме изправени. Пред която ни изправяте и вие... нашите евентуални работодатели, за които сме или прекалено неопитни, или прекалено квалифицирани...
Кандидатстване след кандидатстване, oтказ след отказ. Все пак някои от нас успяват да си намерят работа, че и по специалността. Друг е въпросът, че заплатите са направо смешни, а ако и живееш на квартира, се обричаш на тотална мизерия.
Започваме от началото.
Здраво учене, безсъние, внимателен подбор на специалностите, да кажем около 5 изпита, трепетни очаквания на класации, няколко нови бели кичура на косата на майка ти от притеснение, да не забравяме големите разходи за такси, пътувания, нощувки, кандидат-студентски курсове и ето, най-после: ТИ си СТУДЕНТ!
Наясно си, че ти предстоят още 4-5 години здраво учене, но знаеш и че ще е забавно, нови хора, ново място, далеч си от мама и тати, ще станеш самостоятелен, свободен - ще пораснеш и един ден, когато излезеш от университета, ще изпълниш мечтите си - ще бъдеш образован млад човек с неограничени възможности и светло бъдеще.
Минават годините в университета и започваш да влизаш във всякакви сайтове за работа толкова често, че неусетно си добавил в автобиографията си безсрамно много измислен стаж, с надеждата все от някъде да ти се обадят.
И пак нищо - ден след ден, почти никой не ти връща отговор с покана за интервю, а дори да ти се обадят, се състезаваш с ужасно много хора за някаква позиция, която дори не ти е по специалността.
Няколко истории:
Георги е завършил Екология в Софийския университет, междувременно е завършил и журналистическа квалификация за 4 семестъра. Знае английски и немски, справя се с информационните технологии. Много е креативен, винаги е бил отличник, изпълнителен е и е доста лоялен работник.
От малък град е, налагало му се е да живее къде ли не в София и винаги е работил - в един хостел, после в един бар, ходил е на бригада в САЩ за едно лято, последната му работа като студент е била в застрахователна компания, на половин работен ден, за да може да ходи на лекции - нещо като офис асистент.
Георги завършва в средата на 2009-а и студентските преференции и намаления вече ги няма, включително и не може да живее в общежитие. Разходите му се увеличават рязко, вече няма стипендия, намира си квартира и започва работа като сервитьор. Заплатата не е голяма, животът става все по-труден. Приятелите му един по един се връщат в родните си градове, не издържат без работа, без пари.
Георги е от прекалено малък град и знае, че върне ли се там, край с всичките му мечти за реализация. Решава да дойде във Варна. Изважда късмет, намира си работа във фирма, занимаваща се с еко проекти. След като живее три месеца при приятели, си намира квартира през април за 120 лева. Не е кой знае какво, направо си е маза, но си има хладилник, легло, маса. Работното му време е прекалено голямо, а заплатата му е 400 лева. Като се извадят разходите за ток, вода и интернет, не му остава кой знае колко. Добре, че родителите му продължават да му помагат, но за да може той да завърши, по-малката му сестричка изтърпява доста лишения, докато той е студент - дори не отива да учи в художествено училище, защото семейството не може да си го позволи. Георги в момента учи задочно магистратура в Пловдив. Иска да се справя сам, но наистина е невъзможно. Мисли варианти за емиграция непрекъснато.
Виктор също е от малък град. Завършил е Счетоводство и контрол в ИУ-Варна. На него почти няма кой да му помага, докато учи. И той е живял на квартира тук. Бачка на Златните като сервитьор по цяло лято няколко години по ред, за да спести пари за зимата. Паралелно с това продава и картички.
След като завършва, се прибира у дома, уж само за лятото. Но няма пари, налага му се да остане - там поне не плаща за квартира. След 7-8 месеца стоене вкъщи и абсолютна липса на всякакви пари, му се отваря възможност. В общината един приятел му удря рамо и му предлагат 6-месечен стаж на минимална заплата. След като изтича стажът, го харесват и му предлагат работа в общината, приема. Заплатата му е 350 лева, но за малкия град са горе-долу достатъчни. Виктор в момента учи задочно магистратура във Варна. Засега плановете му са да остане в родния град, не че има голямо желание, просто във Варна ще му бъде изключително трудно.
Очаквайте продължение.