Точно преди година писах за местата за игра в моето детство. Темата е толкова важна, интересна и носталгична, че няма как да не я повдигна отново. След като станах татко, вече гледам на този проблем не само като недоволен гражданин, а и като човек, който иска да направи нещо за по-добрите условия за детски игри и спорт. А и вече с Катето ходим по детските площадки и имаме доста компетентно мнение.

ДЕНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

Точно преди година писах за местата за игра в моето детство.

Темата е толкова важна, интересна и носталгична, че няма как да не я повдигна отново. След като станах татко, вече гледам на този проблем не само като недоволен гражданин, а и като човек, който иска да направи нещо за по-добрите условия за детски игри и спорт. А и вече с Катето ходим по детските площадки и имаме доста компетентно мнение.

Моето детство може да се раздели на две основни части – социалистическо и демократично. Живял съм достатъчно дълго през социализма, за да си спомням колко подредено беше всичко  – всички люлки, пързалки и катерушки в двора на детската градина бяха налични. Сега дори детската градина я няма. На нейно място построиха най-смешния магазин Билла в цялата история на веригата. Но това са си градски проблеми на Варна.

Другото основно място за игра бе детската площадка в квартала. И тя си имаше всичко необходимо и, странно защо, в рамките на няколко месеца през 1990-91 трябваше да бъде изпочупена. А бяхме много деца в квартала. Разбира се ще спомена и класическото място за игри във Варна – Морската градина.

Та да се върна на площадката. Като на всяка детска площадка, и тук си имаше йерархия. Големите играеха футбол и баскетбол, средните им пречеха, а майките с малки деца се караха на всички. Както казах, разделям детството си на социалистическо и демократично. За социалистическото не си спомням лошото, освен леличките, които бяха доста нахални и високомерни – другарки.

Демократичното обаче го свързвам с две хубави и две кофти неща. Ще започна с хубавите. В началото на 90-те, след като кварталната площадка беше разбита, родителите от квартала се събраха и сами я поправиха. Стана много хубаво място и ние – децата, станахме най-агресивните й защитници. Друго си е като кажеш – "ето тази люлка я е ремонтирал баща ми" или "чичо ми боядиса тази пързалка".

Втората демократична самоинициатива беше да си построим баскетболен кош. Събирахме подписи от всички в блока до площадката. Някои лелички се дърпаха, защото сме щели да шумим, но с помощта на родителите ги убедихме. И имахме най-якия квартален кош във Варна. Построен изцяло от децата. И това ако не е гражданско общество

Разбира се няма да пропусна и лошото – първо, площадката се превърна в основно място за пушене, после за пиене и накрая имаше спринцовки и презервативи. Общо взето ние пораснахме, а следващите поколения не бяха толкова мотивирани защитници на площадката. Може би техните татковци и чичовци нямаха време, за да ремонтират и поддържат мястото.

Другият тъжен спомен е свързан със спорта в училище. До 3-4 клас не пропускахме междучасие, в което да играем футбол на двора – без значение дали е горещо, студено, мокро или снежно. Футболът си беше нашето общуване. Разбира се, никой не ни даваше топка и приспособявахме какви ли не предмети за целта – кестен, камъче в бутилка от веро... После нашите се чудеха защо си късаме обувките толкова често. Общо взето условията за спорт бяха малко по-лоши от тези в Африка – там поне не вали сняг. Имаше 1-2 топки и учителите ги пазеха само за “официални” мачове между класовете.

Сега, като завали сняг, дворът на училището срещу нас е пуст, сякаш децата се страхуват да не се изцапат… или по-скоро имат някакви по-интересни и възвишени занимания от това да играят футбол на сняг.

Та, местата за игра и самите игри се нуждаят от две неща. Първо, деца, и, второ, поне малко инфраструктура. Дано скоро има развитие

Това беше историята от миналия януари. Дали нещо се е променило? Кой и защо трябва да строи и поддържа детските площадки? Какви са Вашите спомени? Надявам се този път да стане дискусия.

P.S. ВарнаУтре.бг се присъединява към призива на Денислав. Понеже идеята е негова - пишете мненията си на неговия блог.
Ако все пак ги оставите тук или на нашата страница във Фейсбук, ние поемаме ангажимента да ги събрем всички накуп. Пък дано те са толкова много, че да уедим, когото трябва, да боядиса поне една детска площадка. Или по-добре сами да се организираме и да поработим малко с четките някоя събота?