Моето поколение или „цветята на 80-те” както пееха „РЕВЮ” е поколение, което посрещна прехода паралелно с най-силния период на българския ъндърграунд в рока.

Моето поколение мечтаеше за бунт, артистично подстригваше косите си в една посттравматична пънк изява да се заяви като нещо различно. Милена Славова, „Контрол”, „Нова генерация”, по-късно „Обществото на мъртви поети”, „Клас”, „Спринт”, „Тангра” със Стенли са част от екзалтираната музика на промяната. Но промяната си остана само „ловец на сърца”, според диагнозата на Воев. И 20 години по-късно е пусто и хладно в тези вече немладежки сърца. А чичото, за когото пееха „Ревю”, си е същият типаж, само че днес той е още по-нагъл, по-прост и по-„спиритуализиран” в консумацията на ракия, чалга и пържоли. Този чичо познава добре цената на изветрялото вино, на предателството, на ударите под кръста, на отровния чадър, на духовната кланница. Докато пиша тези редове, слушам на стария си грамофон плоча на „Балкантон”, номер три от поредицата BG ROCK (Милена и Ревю) и не мога да повярвам – песните са връхлитащо ме дежа вю... и излиза, че единствената промяна в живеенето ни може да се определи като умора от живеене.

В петък под шарената сянка на ТHREE LIONS PUB във Варна „Ревю” ще ни припомнят кои бяхме преди и ще ни подскажат бъдещето с новите си песни. Пънкът не е умрял  и по подобие на надпис, изрязан с китайско ножче върху пейка, той ще ни обедини в някакъв общ блян по изгубения рай на бунта и революцията. Днес не е време за революции, днес е време за „Ала-бала”!  И все пак в тази социална главоблъсканица има време за любов, има време за „Ревю”-поезия и за нов копнеж.

Надеждата „Ревю” се ражда в далечната 1985 г., когато Васил Гюров, Димитър Воев и Кирил Манчев създават група „Кале“. Удоволствието от създаването на музика се превръща в основна движеща сила, наред с предизвикателството да обличаш всичките си усещания в думи. "Кале е свобода, нещо, което не те ангажира" (Васил Гюров).

Първата официална изява на групата е през 87-ма на Първия софийски рок фестивал. След третото парче изключват микрофоните им и ги свалят от сцената. Причината е, че парчетата са предизвикателни и дръзки за времето си. Именно това превръща „Кале“ в легенда за годините след това. През 88-ма „Кале“ се разпада, възкръсвайки малко по-късно същата година в двете най-култови групи в България за този период – "Ревю" и "Нова Генерация".

След създаването на „Ревю” от Васил Гюров, Кирил Манчев, Бойчо Карабойчев и Милена Славова през 88-ма година. През следващата 89-та групата записва един албум, съдържащ емблематични за времето си парчета, сред които - "Ала Бала", "Директор на водопад", "Чичо" и др., както и парчета, записани на репетиции като "Цветя от края на 80-те" и "Без адрес". До 90-та година Ревю изнасят редица концерти, както в България, така и в чужбина, основно в държави от бившия източен блок. Групата печели симпатиите на публиката и музикалните специалисти, изразени в награди от елитни български конкурси за авторска музика. Режисьорът Иван Ковачев прави филм за групата, наречен "Директор на водопад", разказващ историята на групата и показващ откъси от техни лайв изпълнения. В края на годината, след участие на музикален фестивал в Корея, музикантите прекратяват изявите си и решават да търсят реализация в чужбина. Кирил Манчев заминава за Канада, Бойчо Карабойчев - за Великобритания, Васил Гюров - за Германия, Милена остава в България и продължава изявите си като соло изпълнител.

Гюров се връща в страната през 92-а и прави няколко концерта с Нова Генерация. След смъртта на Димитър Воев, той, заедно с Косьо Куситасев и Иван Латинов правят „Африка”. През 96-та се връща и Бойчо Карабойчев, заедно с когото Васил Гюров започва записи на нов албум. За съжаление албумът остава недовършен - в началото на 97-ма Бойчо умира. През 98-ма Гюров прави „Камион” с Нуфри (Panican Whyasker) и Даката (Panican Whyasker), с които през 99-та година печелят награда за песен на годината в конкурса на Passport.

„Ревю” се завръщат през 2001 г., когато Милена и Гюров се събират отново и заедно с Михаил Пешев (Нова Генерация) издават албума „10”. Пилотното парче ,„[Закуска]” става песен на годината на наградите на ТВ ММ през 2002 г. През 2003-та „1968” е номинирана за „Най-добра песен” в номинациите на Годишните Музикални Награди на Телевизия ММ. В края на същата година, Милена напуска групата и заминава за Англия.

Петък вечер е времето на възможностите, твоето време с едно ревю от страст, истина и много скъсани струни. Часът на срещата е след 22.00, мястото – припомни си по-горе.