Избрани Новини
Историята на една книга
В последната си задача талантите от литературна школа „Роса” трябваше да проявят въображение. Не да пишат по зададена тема или готов текст, а от разказана история да подготвят разказ, есе или стих. Резултатите бяха от едната крайност до другата – от пълно неразбиране, до тотално отдаване на идеята. Първото не бива да се тълкува като слаб показател, а по-скоро може да се коментира като особена проява на вкус към определени теми, задачи и съдържания – неща типични за всеки творец. Но онези от децата, които показаха добри умения и вникнаха в разказаната история, не по-малко показаха творческите си възможности. И изведнъж се появи Карина Байчева. До този момент тя редовно бе идвала на литературните занимания – прилежна, внимателна и съсредоточена.
Но ето накратко по каква история трябваше да пишат всички в литературната школа
Стара книга е оставена на пункт за вторични суровини. Тя е минала през много ръце, през семейства и различни хора. И изведнъж се озовава непотребна. Докато не я открива страстен любител на словото. Оказва се, че книгата е част от неговото семейство...
Сега си мисля, че е било крайно време да се появи и Карина – като талант, като усет и усещане за много красив финал. Историята по разказаната тема е кратка и точно затова чувството, че се е справила перфектно се засилва.
Насладете се, Карина е на 11 години. Мариан Желев
Аз седях зад витрината на една книжарница. Бях нова книга и изглеждах красива, изящна с твърди и лъскави корици.
Децата ми се радваха и с нежни пръстчета разгръщаха моите страници. Те често водеха своите родители, защото желаеха да ме имат в дома си.
Един прекрасен, слънчев ден малко русокосо момиченце тичешком прекоси улицата и с бързи, решителни крачки влезе в книжарницата. Само след миг се озовах в топлите му ръце. Почувствах се безкрайно щастлива.
Така попаднах в нейната къща. Момиченцето често четеше от моите интересни истории, вземаше ме дори в своето училище.
Никога няма да забравя усмихнатите лица на децата и тяхното искрено възхищение.
Така мина много време... Веднъж на шкафчето до мен се появи друга книга. Тя също беше много хубава и пъстра. Но какво се случи?
Русокосото момиче вече не посягаше към мен... Забрави ме...!
Защо? Погледнах се и изтръпнах. Красивите ми корици бяха смачкани и накъсани. Липсваха листи, а шарените илюстрации бяха избледнели. Накрая някой ме захвърли в един тесен и тъмен шкаф и настъпи безкрайна тишина. Молех се да ме намерят и да отворят отново страниците ми.
Но това не се случи. Прахът се трупаше по овехтелите ми корици и аз все повече забравях коя съм и каква съм била.
Един ден ярка светлина заслепи очите ми. Някой отвори вратите на шкафа!
Топли човешки ръце ме взеха... Затворих очи.
Изведнъж ужасен шум ме стресна. Намирах се в огромен, мръсен и грозен склад. Огромна машина поглъщаше купища книги като мен!
Помислих, че сънувам, но страхът впиваше студените си пръсти в сърцето ми. Нека не ме погубват! Децата толкова ме обичаха! Молех се тихо и безутешно, докато дойде и моят ред.
Машината отвори огромната си паст и аз се изгубих, потънах в бездна.
Но колко чудно? Нямаше никаква болка. Само топлите лъчи на слънцето милваха лицето ми и ме успокояваха. Отворих очи, огледах се... Аз седях зад витрината на една книжарница и бях красива книга с лъскави и твърди корици.
Топ Новини
