Избрани Новини
Положителните страни на отрицателните ни качества
Да си призная малко се притесних, когато написах заглавието. Хвърлих едно око в интернет, защото ми се стори, че съм чел нещо подобно. Сбъркал съм. Положителните ни качества се споменават с онази плаха изразителност, с каквато имат честта да се ползват растенията и животинките от червената книга. За сметка на отрицателните, към които имаме нещо като абстинентна зависимост, когато стане въпрос за формулиране на въпроса: „Що е то да си българин?”
Да започваме:
Тя никога не е била порок. Всичко е въпрос на гледна точка, защото можем да бъдем богати и с една-единствена щастлива вечер. Или с осъзнаването, че имането не е цел, а средство. Освен това бедните хора са и по-свободни и по техните клони ежедневно кацат всякакви мечти – даже и такива, които би трябвало да са отбелязани в червената книга на мечтите заради тяхната рядкост и почти нереалност. Един приятел ми казваше преди време, че пуска фиша си за тото в първите минути на новата седмица, за да има достатъчно време за мечти, планове и наситени с щастие мигове. Той така и не спечели – в буквалния смисъл на думата. Но усмивката рядко слезе от лицето му и в този момент работи във фирма, привлича рекламодатели и живее щастливо, благодарение на своя оптимизъм и положително излъчване. „По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.” Марк 10:25 – хубаво е ето такава библейска иглотерапия да си приложим, но само благодарение на вярата си.
Ако водата от земята не се изпаряваше, нямаше да вали съживителен дъжд от небето. Заради напеченото положение в България милиони наши сънародници се изпариха. Горещината на повечето предизвикателства бяха нетърпими спрямо тяхната плътност и те поеха къде по въздушен път, къде чрез обикновено вливане в други общества. В този момент те кондензират своите мечти, планове, идеи и очаквания. И като напоят екзистенциалните си семенца, прашецът на техните тичинки ще полети към неизчерпаемите количества нектар и багри по българските земи, за да опрашат нейното бъдеще. Някои вече го правят – привлечени от непрестанните молебени за дъжд от техните сънародници. А когато започне порой от завръщащи се хора в родината, оптимизмът ще достигне своето пълноводие, за да опре стрелкичката в скалата с надпис: Благоденствие.
Ниското ниво на интелигентност, сляпата ориентация на младите, спънатата образователна система, метастазите на пороците – всички тези камшични удари нямат нищо общо с хумуса в почвата. Знаете, че българските земи, въпреки холандски и американски мутанти, продължават да раждат едни от най-вкусните плодове и зеленчуци. От друга страна стои дързостта ни да създадем собствена азбука и език – нашата татуирана гордост за безброй поколения напред. Друг е въпросът, че метеорологичните условия не позволяват на този етап някои обикновени култури да прегърнат лъчите на слънцето. Тези пречки са: корупция, алчност, злоба, егоизъм, простащина и слепота. Но да дадем пример с ряпата – тя може да расте сред бурени, изкуствено клонирани ГМО-братя и сестри, давещи дъждове и зверски жеги. Но ряпата ще си остане ряпа заради здравите й връзки с българската земя. В противен случай нямаше дядо, баба и сие да се напъват толкова. Иначе казано: ако искате идеите ви да оцелеят в български условия, хванете се здраво за корените – там има какво да ги държи. А сокът от ряпа лекува оглупяване – думите не са мои, а на лекари специалисти.
Крайно време е да сложим някой политик на трон или да му нарисуваме икона, за да му палим свещи по празниците и да го целуваме благочестиво. За българите политиката си остава мръсна дума. Веднага трябва да кажа с усмивка, че политиката е нашият пешкир. Тук в пълен смисъл върви приказката, че ние си заслужаваме политиците. Няма ден, в който да не им позволяваме да обърсват нашите слабости и нещастни стечения на обстоятелствата. Доказателство за това е честата смяна на управление в страната – политиците и те са хора: заради мръсотията, която минава през тях, имат нужда от рециклиране. И ние трябва да сме им благодарни, че тяхната кожа все така добре абсорбира мръсотията – като в най-добрите реклами за почистващи уреди. Ето затова нашата лична хигиена минава през центрофугата на политиката, а в канализацията няма да спрат да се изливат червени, сини, жълти и други бои.
Имало по едно време един човек, който бил толкова отчаян, че накрая заспал и умрял. Човекът се изправил пред Свети Петър, но така се изплашил, че започнал да се моли да го върне на земята и обещал никога повече да не се отчайва. Светецът поклатил глава и казал, че може да го съживи, но само като кокошка. Съгласил се човекът и ето как се появил в курника. Срещнал го петелът и подхвърлил: „Ти си нова тук?” „Нова съм – отвърнал прероденият в кокошка, – но нещо ме боли коремчето” „Напъвай – казал петелът, – ще снасяш.” Напъвал, напъвал и започнали да излизат едно след друго яйцата. Ей така, заболи го коремчето и напъвал. По едно време някой го плеснал по врата и женски глас извикал: „Ставай бе, осра цялото легло!”. Била съпругата му. А за да не се налага някой нас да ни събужда с удар, най-добре е да излезем от кошмара на собственото си безразличие и да не забравяме, че отчаянието е остатъчен продукт от преяждане с големи надежди. Затова, колкото по-бързо пуснем водата, толкова по-леко ще ни стане и на коремчето, и в главичката.
Засега спирам с описанието, за да оставим на спокойствие нашия оптимизъм да се излюпи и с положителните си качества да го научим да лети.