Да си призная малко се притесних, когато написах заглавието. Хвърлих едно око в интернет, защото ми се стори, че съм чел нещо подобно. Сбъркал съм. Положителните ни качества се споменават с онази плаха изразителност, с каквато имат честта да се ползват растенията и животинките от червената книга. За сметка на отрицателните, към които имаме нещо като абстинентна зависимост, когато стане въпрос за формулиране на въпроса: „Що е то да си българин?”

Да започваме:

Бедност

Тя никога не е била порок. Всичко е въпрос на гледна точка, защото можем да бъдем богати и с една-единствена щастлива вечер. Или с осъзнаването, че имането не е цел, а средство. Освен това бедните хора са и по-свободни и по техните клони ежедневно кацат всякакви мечти – даже и такива, които би трябвало да са отбелязани в червената книга на мечтите заради тяхната рядкост и почти нереалност. Един приятел ми казваше преди време, че пуска фиша си за тото в първите минути на новата седмица, за да има достатъчно време за мечти, планове и наситени с щастие мигове. Той така и не спечели – в буквалния смисъл на думата. Но усмивката рядко слезе от лицето му и в този момент работи във фирма, привлича рекламодатели и живее щастливо, благодарение на своя оптимизъм и положително излъчване. „По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.” Марк 10:25 – хубаво е ето такава библейска иглотерапия да си приложим, но само благодарение на вярата си.

Емиграция

Ако водата от земята не се изпаряваше, нямаше да вали съживителен дъжд от небето. Заради напеченото положение в България милиони наши сънародници се изпариха. Горещината на повечето предизвикателства бяха нетърпими спрямо тяхната плътност и те поеха къде по въздушен път, къде чрез обикновено вливане в други общества. В този момент те кондензират своите мечти, планове, идеи и очаквания. И като напоят екзистенциалните си семенца, прашецът на техните тичинки ще полети към неизчерпаемите количества нектар и багри по българските земи, за да опрашат нейното бъдеще. Някои вече го правят – привлечени от непрестанните молебени за дъжд от техните сънародници. А когато започне порой от завръщащи се хора в родината, оптимизмът ще достигне своето пълноводие, за да опре стрелкичката в скалата с надпис: Благоденствие.

Култура

Ниското ниво на интелигентност, сляпата ориентация на младите, спънатата образователна система, метастазите на пороците – всички тези камшични удари нямат нищо общо с хумуса в почвата. Знаете, че българските земи, въпреки холандски и американски мутанти, продължават да раждат едни от най-вкусните плодове и зеленчуци. От друга страна стои дързостта ни да създадем собствена азбука и език – нашата татуирана гордост за безброй поколения напред. Друг е въпросът, че метеорологичните условия не позволяват на този етап някои обикновени култури да прегърнат лъчите на слънцето. Тези пречки са: корупция, алчност, злоба, егоизъм, простащина и слепота. Но да дадем пример с ряпата – тя може да расте сред бурени, изкуствено клонирани ГМО-братя и сестри, давещи дъждове и зверски жеги. Но ряпата ще си остане ряпа заради здравите й връзки с българската земя. В противен случай нямаше дядо, баба и сие да се напъват толкова. Иначе казано: ако искате идеите ви да оцелеят в български условия, хванете се здраво за корените – там има какво да ги държи. А сокът от ряпа лекува оглупяване – думите не са мои, а на лекари специалисти.

Политиката

Крайно време е да сложим някой политик на трон или да му нарисуваме икона, за да му палим свещи по празниците и да го целуваме благочестиво. За българите политиката си остава мръсна дума. Веднага трябва да кажа с усмивка, че политиката е нашият пешкир. Тук в пълен смисъл върви приказката, че ние си заслужаваме политиците. Няма ден, в който да не им позволяваме да обърсват нашите слабости и нещастни стечения на обстоятелствата. Доказателство за това е честата смяна на управление в страната – политиците и те са хора: заради мръсотията, която минава през тях, имат нужда от рециклиране. И ние трябва да сме им благодарни, че тяхната кожа все така добре абсорбира мръсотията – като в най-добрите реклами за почистващи уреди. Ето затова нашата лична хигиена минава през центрофугата на политиката, а в канализацията няма да спрат да се изливат червени, сини, жълти и други бои.

Отчаяние

Имало по едно време един човек, който бил толкова отчаян, че накрая заспал и умрял. Човекът се изправил пред Свети Петър, но така се изплашил, че започнал да се моли да го върне на земята и обещал никога повече да не се отчайва. Светецът поклатил глава и казал, че може да го съживи, но само като кокошка. Съгласил се човекът и ето как се появил в курника. Срещнал го петелът и подхвърлил: „Ти си нова тук?” „Нова съм – отвърнал прероденият в кокошка, – но нещо ме боли коремчето” „Напъвай – казал петелът, – ще снасяш.” Напъвал, напъвал и започнали да излизат едно след друго яйцата. Ей така, заболи го коремчето и напъвал. По едно време някой го плеснал по врата и женски глас извикал: „Ставай бе, осра цялото легло!”. Била съпругата му. А за да не се налага някой нас да ни събужда с удар, най-добре е да излезем от кошмара на собственото си безразличие и да не забравяме, че отчаянието е остатъчен продукт от преяждане с големи надежди. Затова, колкото по-бързо пуснем водата, толкова по-леко ще ни стане и на коремчето, и в главичката.  

Засега спирам с описанието, за да оставим на спокойствие нашия оптимизъм да се излюпи и с положителните си качества да го научим да лети.