Те са студенти, казват се Зак и Меган и са от Оушън сити, Мериленд. Градът е туристически, намира се на източното крайбрежие, много е спретнат и подреден, има лунапарк и е честа дестинация за "бригади" на студенти от Източна Европа.

По тази линия и двамата се озовават в България преди две седмици. След няколко лета с българи там, решават да дойдат на гости тук за Нова година при приятелката си Дени, която е на 23 и е от София. Идното лято ще бъде четвъртото, което тя ще изкара в Оушън сити.

Зак и Меган работят почасова работа. Меган работи от 14-годишна и се издържа почти напълно сама. Това е честа практика в Щатите и за повечето американци е направо абсурдна идеята да си на 25 и още да те издържат вашите, камо ли да не си се изнесъл от вкъщи. Но все пак там и на 18 може да си позволиш да си плащаш наема сам... системата е друга.

Та тяхната история в България започва малко след Коледа, когато пристигат в София, така че, докато дойдат във Варна са имали достатъчно време да преживеят културния шок, какъвто наистина е имало, но няма да разказваме за неприятностите им в столицата.

Казват, че им харесва тук. Българите в САЩ донякъде са ги подготвили за това какво да очакват. Бяха опитвали баница, ракия, там дори са посрещали по български и "Джулая" на плажа, въпреки че не е позволено да стоиш след 17 ч на брега, защото няма спасители.

Затова бяха впечатлени, когато им показахме заведенията на самия пясък на Южния плаж, които работят по цяла нощ през лятото.

Казаха, че се усеща, че градът е туристически, все пак и техният е такъв и когато дойде есента, всичко става съвем различно.

Все пак Варна и Оушън сити са доста различни. Според Зак, тук се усеща, че има история - заради високите блокове и въобще духът на сградите е различен. Техният град, както повечето малки туристически градчета в Щатите, изглежда доста нов, повечето къщи дори са направени само от дърво.

Когато се разхождахме с тях, на мен ми правеха впечатление неща, на които рядко съм обръщала внимание. Калните улици, полусъборените къщи; грозните фасади на панелните блокове; това, че шофьорите не спират, дори да си стъпил на улицата; двете 5-годишни циганчета, които ровят в контейнера за боклук, като едното надига другото; грубата продавачка на билети в автобуса; таксиметровият шофьор, който им е взел 4 пъти повече пари, отколкото трябва; тръбата, която се излива в морето на Южния плаж... и т.н.

И се надявах някак си да не видят тези неща, да не ги забележат. Чувствах се виновна и изпитвах желание да им се извиня, че нещата тук стоят така, а не както в техния подреден и спретнат свят, какъвто ми се иска и моят да бъде.

Иска ми се да видят Варна през лятото! Тогава ще усетят истинския й дух. Когато тук кипи от живот и градът е по-красив и усмихнат.

Януари не е най-подходящият месец да оцениш чара на морската столица, а такъв наистина има.

Истината е, че културни различия със Зак и Меган имаме много, но това наистина няма никакво значение, особено когато си на 20 и всичко ново ти се струва очарователно, дори да не го разбираш напълно. Още повече, че и Зак, и Меган са доста отворени млади хора, които не са натоварени с предразсъдъци. Обичат да се срещат с различни култури, да виждат и усещат нови светове, имат много приятели от България, Турция, Украйна.

Били са и във Велико Търново, но ми казаха, че Варна им харесва повече, може и да е защото очевидно домакинята им има големи пристрастия към града и трудно би приела друг отговор.

Още повече, че ги обсипвах постоянно с въпроси (наистина през цялото време, доста бях досадна) за това, какво ги впечатлява тук.

Реално обаче не видяха много от града, защото прекарахме по-голямата част от деня в едно студио за татуировки.

Решиха да се татуират тук с неща, които да им напомнят за България и Варна. За американците не е толкова странно да имаш много татуировки, там това в никакъв случай не е табу. Пообиколихме тук там и избрахме едно студио в центъра. След няколко часа, Зак излезе с татуировка с надпис "Използвай свободата си" (Да, на български. Доста хипи, нали?), а Меган - с картина на тялото си, на която е изобразена роза, която сама си е избрала на картина и е снимала в Търново. Изборът на цвететето е, защото знае, че розата е символ на България.

След разходката през деня, вечерта отидохме на парти, въпреки умората. Там доста хора говореха английски.

Като цяло ми казаха, че в България не са много тези, които знаят езика им, но повечето от младите се справят.

Това, което впечатлява Меган, не само във Варна, а и в другите големи градове в България, е, че тук се чувства в безопасност. Тя учи във Филаделфия - доста престъпен град и там е немислимо да се разхождаш по тъмно из улиците.

По думите й, знае, че и тук има престъпност, но не я вижда и не изпитва страх.

Да не забравяме и силния коз на татковината ни:  в България никой не им е искал лична карта, за да им сервира алкохол, докато в САЩ трябва да чакат, докато станат на 21. Тук освен това се пуши почти навсякъде, а и двамата са пушачи.

Зак и Меган искат да се върнат тук някой ден, той дори се закани, че ще е следващата Нова година (вярвам му, тук посрещна и 2010-а!).

Вижте Варна през очите на Зак и Меган в един януарски ден »