Владо Иширковеца е затворникът, който разкрива Лазар Колев, без да иска нищо в замяна. Аз съм бандит, но не мога да скрия убийство на деца, казва той на следователя.

Как затворник разкри от килията убиеца на Белнейски

Иширковеца беше издънката на иначе авторитетния силистренски род Славови. Затова когато в първите дни на март 2009 г. той извърши едно наистина добро дело, дори и най-близките му не можеха да повярвят.

49-годишният Владимир, който иначе бе един от най-известните бандити в региона, абсолютно доброволно и без никаква лична облага помогна да бъде разкрито едно от най-заплетените убийства, ставало някога в България.

За да узрее за тази повратна точка в живота си обаче, Иширковеца премина през низ от случайни събития, които отстрани изглеждаха като умишлено нагласени.

В последните дни на февруари 2009 г. в една от килиите на следствения арест на бул. "Г. М. Димитров" в София студент в Англия,разследван за убийство на приятел с ножица, се нахвърли с крясъци да души съкилийника си Лазар Колев-Гангстера, без другият да го е предизвикал с нещо.

Надзирателите бързо се намесиха, а дежурната лекарка му би успокоителна инжекция. Още на следващия ден изнервеният студент бе закаран в психиатричното отделение на затвора в Ловеч, а Лазар Колев остана сам в килията.

Точно в този момент обаче в Националната следствена служба се получи една поръчка от Окръжната прокуратура в Русе - Владимир Славов-Иширковеца да бъде разпитан като свидетел за старо дело за убийство на мъж, чийто труп е открит в пещера.

И тъй като Иширковеца в този момент лежеше в Софийския затвор, се наложи да бъде конвоиран до ареста на националното следствие. В същото време правилникът за вътрешен ред на следствените арести забраняваше арестанти да бъдат оставяни сами в килия - най-вече за да не посегнат на живота си в момент на крайно отчаяние.

Точно затова Владимир Славов веднага бе настанен в килията на Лазар Колев. 29-годишният мъж страшно се зарадва, щом видя Иширковеца да влиза през боядисаната в кафяво метална врата. Нито надзирателите, нито следователят, който щеше да разпита на следващия ден Владимир Славов, знаеха, че двамата имат специална предистория.

11 години по-рано Лазар бе едва 18-годишен и още никой не му казваше Гангстера, когато го вкараха за 4 години и половина зад решетките за изнасилване на непълнолетна. Меко казано, нямаше как да се чувства в свои води в сградата на Софийския затвор.

И точно когато излеждаше абсолютно неизбежно да стане гадже на някои от по-старите затворници, за него се застъпи Иширковеца. 20 години по-възрастният мъж съвсем естествено се превърна в ментор на младия изнасилвач.

Лазар никога нямаше да забрави как силистренецът го спаси от това, което той самият щеше да направи години по-късно на две момичета от Пазарджик в най-кошмарната вечер в живота си. Нощ, за която той не спираше да мисли вече цели 36 месеца.

Зловещите кадри изплуваха всеки ден сякаш пред очите му и го караха да се поти и да трепери. Повече от 1000 дни той беше издържал да не сподели с никого как е изнасилил и убил момичетата. Тази страшна тайна обаче напираше да излезе на бял свят.

На следващия ден сержантите от "Съдебна охрана" отведоха Славов в кабинета на следователя. Той беше получил лист с въпроси, които трябваше да зададе на затворника. Приключиха за по-малко от час и Иширковеца бе върнат в килията при Лазар. Гангстера вече не издържаше - толкова силно искаше да сподели историята на приятеля си. Той обаче се страхуваше, че в килията има подслушвателни устройства и се сдържаше. По-късно двамата бяха изведени на всекидневната едночасова разходка на покрива на сградата, наричана "каре". И там думите започнаха да излизат сами от устата на Лазар:

"Направих голяма глупост... аз убих сестрите Белнейски... Ако не бях пил, нямаше да го направя..."