Почти двойно са се увеличили за година българите, които намират работа в Европа по официален път, показва статистика на Агенцията по заетостта.

Това са поредните данни, които сочат, че в кризата все повече сънародници търсят възможности за препитание зад граница.

С посредничеството на агенцията през 2010 г. работа в ЕС са започнали 4500 българи. Година по-рано те са били около 2700, показват данните, изготвени за "Сега". Заетостта по линия на различни спогодби и на европейската мрежа за услуги за заетост EURES е най-официалният път за работа в Европа. Въпреки че броят на намерилите препитание по този начин е много по-малък от реалния брой на емигрантите ни в ЕС, регистрираното увеличение е показателно за тенденциите на пазара на труда.

Други официални данни за започналите работа в чужбина българи, извън тези на Агенцията по заетостта, на практика няма, тъй като мнозина си намират работа сами или работят на черно. Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев коментира наскоро, че именно излизането на много хора в чужбина е ограничило безработицата през миналата година. Тя е 9.44% при очаквана 11.40%. Според Данев благоприятната тенденция е резултат единствено от емиграцията, след като в последните 2 години работните места са намалели с 12.6%, т.е. на практика хората няма къде да работят, а в същото време не са и сред регистрираните безработни.

Подобна тенденция отбеляза наскоро и БНБ, която събира данни за паричните преводи на българите, живеещи постоянно зад граница. Парите, които те превеждат на роднините си у нас, постоянно се увеличават. По последни данни - за периода януари-септември 2010 г., общата сума възлиза на 548 млн. евро, или близо 1.1 млрд. лв. към края на 9-месечието. Това е с 25 млн. лв. повече от същия период на м.г. По прогнозни оценки за цялата 2010 г. от българите зад граница у нас трябва да са влезли рекордните 1.4 млрд. лв.

България е сред 7-те европейски държави, в които емиграцията надвишава входящия поток от чужденци, показва изследване на Евростат за 2008 г., публикувано този месец. Другите в този списък са Румъния, Полша, трите балтийски страни (Литва, Латвия и Естония) и Германия. Само за въпросната 2008 г. 91 000 българи са се преместили да живеят в друга държава от ЕС и по този показател страната ни се нарежда трета в съюза след Румъния и Полша, пишат в доклада си европейските статистици.

ВЪЗМОЖНОСТИ

Най-отворен за българи в последните години по линия на различни спогодби е трудовият пазар на Германия. От 2011 г. там облекчиха условията за наемане на сезонни работници, както и за висшисти, подписващи договори по специалността си. Очаква се канцлерът Ангела Меркел да обяви и нова кампания с мото "Елате да работите в Германия", за да стимулира наемането на млади европейци от страни в криза, съобщиха агенциите.

И през 2010 г., както и през 2009 г., работеща се е оказала спогодбата за срочна заетост с Германия. По нея през м.г. 3837 българи са сключили договори в сферата на хотелиерството, ресторантьорството, селското стопанство и като домашни помощници. От тях обаче само 196 са заминали с посредничеството на АЗ. Останалите или са се върнали при работодатели, за които са работили преди, или са си намерили работа чрез частни посредници и чрез познати. Немците много държат на владеенето на езика.

Една от традиционните доскоро дестинации за миграция на българска работна ръка - Испания, в момента търси едва около 280 души за ягодоберачи. Испания е страната, за която се предлагат най-много фалшиви оферти за работа от мними частни посредници или фирми с отнети лицензи.

От 2008 г. България не прави подбор на кадри по спогодба с Швейцария за обмен на стажанти заради липсата на подходящи лица, които да отговарят на високите изисквания, твърдят от АЗ. Въпреки това по тази спогодба от 2010 г. 5 медицински сестри работят там, след като сами са си осигурили работа. По подобна спогодба с Франция разрешение за работа са получили също едва 5-има души, основно в ресторантьорството, които пак сами са си намерили работодатели.