“Разбрахме, че детето ни е убито днес от интернет. Снощи никъде нямаше информация, но сутринта към 7 часа научихме и сега не знаем какво ще правим! Къде ще го погребем?”

С тези думи ни посрещнаха, плачейки и стенейки от мъка, родителите на Николай Иванов Иванов от София. 42-годишният мъж загина в понеделник на московското летище “Домодедово”, след като терорист се взриви и уби общо 35 души. За житейския път на Ники разказаха почернените му и опечалени родители.

Той бил по-малкият син в семейството. След казармата, завършил Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София и заминал да живее във Виена. “На 25 години беше. Много амбициозен, силен мъж. Влюби се в държавата Австрия и там остана да живее”, разказва 78-годишният му баща Иван. След като пристигнал в австрийската столица, Ники веднага започнал да си търси работа. За да не е на улицата,
станал хамалин,  пренасял каквото му падне

защото бил як, висок и здрав. През зимата се наел дори да чисти снега по улиците. Нощем карал такси. Когато можел, работел дори и като статист по оперните фестивали. Хората много го обичали, харесвали ентусиазма му, това, че бил услужлив, помагал на всеки, който го търсел за помощ. Приятелите му били готови всичко да направят за него, защото го смятали за най-верния им другар. Когато имал време, Ники ходил и на яхта. Не си пестил средствата и силите, за да се забавлява с любимите си хора.

Станело ли дума за купон, той веднага се отзовавал. През останалото време здравата работел. А едновременно с това приравнявал изпити и курсове във виенския университет. Целта му била австрийците да му заверят дипломата за висше образование. Изведнъж му се отворил късметът, признали му я и той започнал да си търси престижна работа.

Благодарение на упоритостта си успява да пробие. Наемат го да работи като финансов директор в голяма австрийска фирма за мебели. Тя има представителство чак в Москва. Поради тази причина на нашето момче му се налагало почти всяка седмица да лети до Русия.

След като си стъпил на краката, той се отказал от българското си гражданство и взел австрийско. Работел и не се оплаквал от нищо. Имал и щастливо семейство. Във Виена всеки път го чакал 3-годишният му син Иван и съпругата му - варненката Атанаска. Двамата много се обичали, оженили се в Лондон. Сватбата им билакато от приказките. “Всичко им вървеше, щастливо семейство бяха. Идваха в България, събирахме се в кухнята, смеехме се, радвахме се на живота. Лятото ходехме на море заедно”, разказва през сълзи майката Петруна. Ники бил прекрасен баща, обожавал детето си и за да има къде да живеят, рискувал и изтеглил заем от 220 000 евро. И купил апартамент във Виена.

С Атанаска обичали да пътуват

Обиколили света, били в Непал, Индия, Бразилия, Шри Ланка, Венецуела, Колумбия, а Новата година посрещнали в Барселона.

“Защо им беше толкова много да пътуват. Колко пъти съм им казвала да се спрат? Последния път, когато тръгна за Москва, цяла нощ не бях спала. Все чаках да ми се обади отнякъде”, вайка се майката.

До нея седи бабата на Ники - 90-годишната Ева. Тя не говори, тихо гледа в земята и плаче. Необяснимата мъка на семейството се засилва още повече, когато се сетят за малкия Иван. Тогава всички заедно започват да плачат.

Лъчезарното дете с къдрави коси тези дни само питало за баща си, а той му обещал да се върне в петък. Щом кацнал на летището, Ники първо се обадил на Наска, казал й: “Предай на нашите, че стигнах - нека не ми звънят, за да не ми падне батерията.” И това били последните му думи. После станала трагедията. “В неделя се видяхме и чухме по скайпа за последно. Показваше ни детето, колко е пораснало и колко е красиво.

Любовта на Наска и Ники беше изпепеляваща

“И с брат си много се разбираше. На него му звънеше винаги, за да му каже, че е стигнал”, разказват в един глас двамата родители. Дядото седем месеца живял във Виена, за да гледа внучето си. Помагал с каквото може. Разхождал го, хранел го, пазел го. После сестрата на Наска го отменила. Тя дори още е там.

Освен семейното щастие двамата имали и безброй много приятели. Няколко пъти били кумове и кръстници. Приятелите им били от цял свят.

“Голяма душа носеше”

през сълзи казва майката и разглежда албум, пълен със снимки и спомени. Още като дете Ники имал пълно телефонно тефтерче с номерата на стотици негови приятели. Той не обичал да живее сам. Душата му била отворена за всеки. Винаги когато тръгнел да се прибира в България, Ники се обаждал на приятелите си и ги питал искат ли нещо да носи на родителите им.

И докато разказват, майката и бащата все повече се питат къде ще чакат тялото на сина си, къде ще го положат. “Ами какво ще прави Наска с това малко дете”, вайка се Петруна. Сълзите се стичат по бузите й, но тя продължава: “Ще минат години и кой ще ходи на гроба му. Наска ще си намери друг, тя е млада, на 34 години е, редно е да го направи”.

През това време бащата плаче, не може да повярва, че това е възможно. “Иде ми да се гръмна, така не може да се живее”, казва той.

После се съвзема и пак подема за спомените със сина си. За това какъв човек е бил, как обичал да спортува, да пътува. Но най-много от всичко обичал сина и съпругата си.
1 кг тротил на 1 метър разкъсва вътрешностите

МОСКВА - Ако човек се намира на 1 м от взрив с еквивалент 1 кг тротил (бомбата на “Домодедово” е била с мощност между 5 и 7 кг тротил по различни данни), смъртният изход е почти неизбежен, обясняват специалисти, цитирани от РИА “Новости”.

Подобна експлозия предизвиква твърде сериозни и всъщност фатални травми. Налягането при взрива може да разкъса вътрешните органи на човек, да потроши костите му, да предизвика вътрешни кръвоизливи, сътресение на мозъка, както и загуба на съзнанието за дълго време.

Ако 1 кг тротил се взриви на 2,7 м от човек, тогава фаталният изход не е неизбежен, но също твърде вероятен. Получават се сериозни травми - загуба на съзнание, счупване на кости, кръвотечение от носа и ушите. Възможни са и наранявания на вътрешните органи и вътрешни кръвоизливи.

При експлозия на 1 кг тротил на разстояние 12 м от човек се изключва настъпването на смърт. Възможни са наранявания, но не сериозни. С изключение на случаите, в които бомбата е пълна с пирони и други метални елементи, какъвто е случаят на “Домодедово”. Тогава поразяващият ефект на взривното устройство е в пъти увеличен.
Службите не знаят кой е бомбаджията

МОСКВА - Общо 8 чужденци, вкл. българинът Николай Иванов Иванов, са сред загиналите - двама са граждани на Великобритания и по един на Германия, Киргизия, Таджикистан, Узбекистан, както и украинката Анна Яблонская. 29-годишната жена е известен драматург и е пристигнала в Москва, за да получи специална награда. 29-годишната Анна има 3-годишен син.

В тежко състояние е словашката актриса Зузана Фиалова. 36-годишната жена била на “Домодедово” с колегата си Любош Костелний, който не е сериозно пострадал. Смята се, че най-малко 20 от ранените и настанени в болници са в изключително тежко състояние. Някои от тях още не са разпознати.

Руските медии даваха противоречиви данни за самоличността на атентатора самоубиец. Според една от версиите той е бил от арабски произход. В подкрепа на тезата бе и главата, намерена на мястото на експлозията.

Другата версия е, че атаката е извършена от жена в черни дрехи. Това предположение бе свързано с инцидента от 31 декември, когато при изготвянето на взривно устройство жена камикадзе загина в московски спортен комплекс. НТВ разпространи видео, на което се вижда моментът на взрива, за който се смята, че е бил с мощност между 5 и 7 кг тротилов еквивалент. От записа обаче не става ясно как е предизвикана експлозията. Свидетели твърдят, че мъж влязъл в залата за посрещачи и възкликнал: “Ще ви избия всички!”. После се приближил към хората и се самовзривил.

“Московский комсомолец” писа вчера, че терористът е влязъл необезпокояван на летището през платения паркинг на терминала. На входа имало металодетектор, но не всички били проверявани от стоящите там двама милиционери. Именно по повод на охраната руският президент Дмитрий Медведев заяви, че ръководството на летище “Домодедово” трябва да понесе отговорността за терористичния акт. На специално свикано заседание с Федералната служба за сигурност Медведев посочи, че на летището е царяла анархия и всеки влизал и излизал безпрепятствено. Президентът призова още за уволнение на виновните чиновници и привличането им под отговорност. В общите части това било в задълженията на МВР на Русия. Борис Громов, губернатор на Московска област, се разпореди семействата на загиналите да получат по 2 милиона рубли обезщетение (50 хил. евро).

Премиерът Бойко Борисов изпрати съболезнователна телеграма до руския си колега Владимир Путин, в която се казва: “Всички българи, нашето правителство и лично аз сме дълбоко потресени от трагедията сполетяла Русия и руските хора. Ние скърбим заедно с Вас и с близките на жертвите на жестокия, варварски акт на терор. В този миг на изпитание България и нашето правителство подаваме ръка за морална и политическа подкрепа. Безусловно осъждаме вандалския и античовешки тероризъм, защото унищожаването на невинни хора не може да бъде оправдано с никакви политически и религиозни цели. Присъединявам се лично към вашата скръб.”
Очевидци: Спаси ни жив щит от убити

Стоях сред тълпата посрещачи. Изневиделица прогърмя взривът. Само благодарение на Бог останах жив. Спаси ме живият щит от хора. Пред мен стоеше човек. Бум, и целия се оказа покрит с човешки вътрешности. Попитах го: “Жив ли сте?”, “Да”, отвърна той. Експлозията стана на 2-3 метра от нас. Просто хоп - и четиридесетина души се окъпаха в кръв. Това разказва един от очевидците на кървавия атентат на московското летище “Домодедово” пред радиостанция “Руска служба за новини”.

Друг очевидец - Артьом Жилинков, също казва, че го спасил живият щит от хора пред него, понесли основния удар. “Викове, паника, залата потъна в мрак. И електричеството спря, и димът обгърна всичко. Хората хукнаха към изхода - аз също, мислех, че ще последва втори взрив. После се опомних и се върнах. Гледам - ранени, части от тела. До мен лежеше мъж с откъснат крак. Сложих го в количка за багаж и го изведох. После се върнах за други ранени. Изкарах няколко човека”, разказва Жилинков.

30-годишният московчанин Артемий пък посочва, че най-много пострадали посрещачи и таксиджии, тъй като бомбата гръмнала зад пунктовете за митнически контрол, където са чакащите, а не пътниците, съобщава “Вести”.

“Един мъж излезе в центъра на тълпата и изведнъж гръмна - чантата му или пък самият той, в смисъл, че взривното устройство е било опасано около него”, обяснява Артемий.

“Видях бягащи и крещящи хора, целите в кръв”, разказва друг свидетел, намирал се за щастие извън залата. “Излязох (от летището) буквално пет минути преди взрива, чаках автомобила, който трябваше да ме вземе. Тогава стана експлозията. Настъпи паника. Видях бягащ навън милиционер, който тичаше и крещеше: “Спасих се, спасих се!”. Беше целият в кръв и парчета месо. Видях и друг мъж, опръскан от главата до петите в кръв. Той постоянно звънеше по мобилния си телефон”, спомня си очевидецът пред “Руска служба за новини”.

След взрива от покрива на залата започнал да пада сняг сякаш е лавина, спомня си британецът Марк Грин, кацнал на “Домодедово” малко преди експлозията. Той вече бил излязъл на паркинга.

“Това беше най-мощният взрив, който съм чувал”, признава Марк пред “Дейли мейл”.