Европейският парламент и Съветът на ЕС (вътрешните министри) влязоха вчера в остър конфликт заради приемането на България и Румъния в Шенгенската зона, който може за завърши в Европейския съд в Люксембург.

Комисията на ЕП по гражданските свободи, правосъдие и вътрешни работи се разлюти на заседание в Брюксел, че Съветът й отказа достъп до документите за шенгенските проверки в двете държави. Засекретяването им бе сметнато за обида към парламентаризма в ЕС и нарушение на Лисабонския договор. Заради това комисията отказа да даде становище по готовността на България и Румъния за влизане в зоната без вътрешни граници.

Докладчикът по темата Карлуш Куелю (португалски социалдемократ), който единствен получи достъп до документите, но без право да ги покаже на останалите членове, заяви възмутено: "Не съм съгласен България и Румъния да стават жертва на институционален сблъсък в ЕС". Той предложи комисията да отнесе въпроса до председателя на ЕП Йежи Бузек и да поиска от него да изпрати протестно писмо до председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, както и до ротационния председател на ЕС Унгария. Някои десни и крайнодесни депутати от Германия и Холандия се възползваха от суматохата и настояха комисията да даде отрицателно становище за готовността на България и Румъния за Шенген в знак на несъгласие с липсата на прозрачност. Те останаха в малцинство, защото повечето изказали се проявиха по-скоро съчувствие към двете държави като незаслужено пострадали от двойни стандарти и от вътрешно неразбирателство.

В дебата се включиха две евродепутатки от България - Илиана Йотова (БСП) и Мария Неделчева (ГЕРБ), които подкрепиха доминиращото намерение в комисията да не се дава становище при липсата на прозрачност, а румънският депутат Мариан Маринеску (християндемократ) съобщи, че двете държави официално са поискали да се вдигне поверителността над всички документи, свързани с оценките по шенгенската готовност. Най-остро бе изказването на румънския социалист Йоан Енциу, който предложи да се върви на съд в Люксембург, и неговата инициатива бе подкрепена неочаквано бързо от председателя на комисията Хуан Фернандес Лопес Агилар (испански социалист). Той обеща още днес да обсъди с координаторите от политическите групи дали да се сезира съдът на ЕС.

НОВА ОПАСНОСТ

В дебата проличаха и някои нови заплахи. Лявата евродепутатка от Германия Корнелия Ернст съобщи, че може би и Чехия вече подкрепя Франция и Германия в съпротивата им срещу приемането на България и Румъния като корумпирани и нереформирани държави. А Карлуш Куелю допусна, че е възможно приемането само на една от тях, защото срещу България имало забележки, че сухопътната й граница с Турция не е добре защитена.

София оспори плахо френската позиция за влизане в зоната

България даде за първи път лек отпор на критиките на Франция и Германия по въпроса за готовността ни за влизане в Шенген. Вчера говорителят на МВнР Весела Чернева обяви, че критиките не отговарят на реалността и до март страната ни ще изпълни всички технически условия. "България изпълнява и може да изпълнява задълженията си на външна граница на ЕС", заяви Чернева. Тя напомни, че скорошна проверка от държави - членки на Евросъюза, е установила, че нашата система е готова да се приобщи към Шенгенската информационна система (ШИС). "Единодушната експертна оценка е, че националната информационна система е в съответствие с най-добрите практики по прилагането на шенгенското законодателство", допълни Чернева.

Говорителят на Външно не пропусна да отбележи: "През юли 2010 г. ЕК и държавите членки, включително Франция, констатираха, че в България е налице силен устрем за реформи и са предприети активни мерки срещу организираната престъпност и корупцията". Тази оценка не предполагала възможност данни от ШИС да попаднат у представители на международната организирана престъпност. Техническото осъществяване на граничния контрол на страната ни в значителна степен съответства на най-добрите практики на Шенгенския каталог, а в редица области дори "надхвърля утвърдените европейски изисквания", бе категорична Весела Чернева. Освен това България се нарежда на второ място по конфискувани количества хероин сред държавите от Южна и Югоизточна Европа.

Според Чернева дори по критерий "българско гражданство" не можем да бъдем атакувани за разлика от Румъния. От 2001 до 2010 г. наш паспорт са получили едва 64 000 души - пренебрежимо малко на фона на политиката на имиграция и на регулация в други членки на ЕС, смята говорителят на МВнР.

Междувременно унгарският министър на вътрешните работи Шандор Пинтер обяви пред БНР, че ако България преодолее всички технически слабости до средата на март, все още има шанс да влезе в Шенген по време на унгарското председателство. Той представи приоритетите в своята област пред ЕП, но не се ангажира с никакви дати и срокове пред евродепутатите от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Пентер обаче заяви, че "според оценката на експертите България засега не изпълнява изискванията за границата си с Турция в района на Капитан Андреево". Според него властите в София признават за тази слабост и се ангажират да преодоляването й до средата на март. "Ако това стане, ще трябва да пратим нова проверка и после да определим следващите си стъпки", обясни Пинтер пред евродепутатите. И допълни, че е получил уверенията на българския си колега Цветан Цветанов проблемите да бъдат решени в срок. Когато и България, и Румъния отговарят на всички технически изисквания, може да се водят разговори с Франция и Германия за техните възражения в други области.

ПОСЛАНИЧЕСКИ

Правителството ще предложи на президента да отзове още двама посланици и така ще изпълни намерението си всички с принадлежност към ДС, обявени от комисията по досиетата, да освободят високите дипломатически постове, съобщи Весела Чернева. Кабинетът вече предложи на президента 33-ма за отзоваване. 13 от тях управляват мисии в рамките на ЕС. Остават последно оповестените - посланикът ни в Македония Раковски Лашев, назначен м.г. по предложение на ГЕРБ, и Валерий Аржентински, който е в Афганистан от 2007 г. От Външно не пожелаха да коментират какъв ще е следващият им ход, ако Георги Първанов откаже да подпише указите. Чернева не уточни и колко дълго ще чакат решението на президента, но призна, че диалог с президента няма. От днес стартира конкурсът за генерални консули. Условията на процедурата за подбор ще бъдат обявени на сайта на дипломатическото ведомство, но сред тях е задължението кандидатите да подпишат декларация, че са съгласни да бъдат проверени за принадлежност към бившите служби.